Коментар на Татяна Ваксберг пред Deutsche Welle за българската пенсионна система, която направи невъзможното: превърна много от българите в космополити. Научаваме това покрай последните новини от Гърция, в които се съобщава за “хиляди” българи, подали молби за гръцки пенсии.
Думата „хиляди“ не бива да ни оставя с погрешното впечатление, че това са малко хора. Става въпрос за много стеснен във времето срок, в който са възникнали тези трансгранични пенсионери: едва от януари 2009-та, когато Гърция отвори пазара си за българи, до края на това лято, когато напредна проверката на най-големия частен пенсионен фонд в Гърция. Колко българи са се обърнали към по-малките пенсионни фондове, не е ясно. Не е ясно също така колко са съвсем легалните гръцки пенсионери от български произход – защото все пак такива също има.
Българският гений на хитрината
Ако съдим по гръцките публикации, „хилядите“ измами са извършени в следните три етапа: 1. информиране за правата на пенсионерите в ЕС; 2. информиране за процедурата за пенсиониране в Гърция; 3. информиране за корупцията в Гърция и действие по трета точка.
Според европейското законодателство, всеки гражданин на дадена страна от ЕС има право на пенсия в друга страна на ЕС, ако е работил в тази държава поне една година, плащайки всички осигуровки. И още едно условие – този гражданин трябва да има постоянен адрес в страната, от която иска пенсия. Както се разбра, основният корупционен поток е напълнил джобовете именно на онези държавни служители в Гърция, които са могли да осигурят на българите документи за постоянно местожителство.
Що се отнася до изискването за минимум една година трудов стаж, той или действително се е състоял, или е бил осигурен по вече описания начин. Хит в гръцките медии е 66-годишна българка, която за първи път влязла в Гърция едва миналата година, а се оказала с цели 25 години трудов стаж.
Освен за измама тук става дума и за някакъв неподозиран потенциал и организираност на въпросните българи. Те са успели да се осведомят за правата си в една нова и по-скоро митологизирана в България общност, каквато е ЕС, а след това да се ориентират за същите права и в една непроходима езиково среда, каквато е гръцката. Може би всички слухове за българската провинциалност са все пак силно преувеличени, щом за две години и половина резултатът е „хиляди“ души.
Ако обаче погледнем на нещата наопаки, ще получим илюстрация не на българския гений на хитрината, а на онова, което го поражда: пенсионната система. И тук не става дума за това колко ниски са пенсиите в България в сравнение с гръцките, а за това колко неуредена е самата пенсионна система.
В България има само минимална връзка между вноските в пенсионния фонд и размера на самата пенсия, тъй като пенсиите зависят много повече от данъците, плащани от активното население. И тъй като това състояние на нещата е от дълги години, най-вероятно е „хилядите“ дори да не си дават сметка, че извършват класическо престъпление с фиктивните си гръцки документи – те нали знаят още от България, че всичко и без това е фиктивно? Пенсията не е логична последица от труда им, а част от днешната чужда заплата, към която правителството може да добави процент, но може и да не добави.
Вратичката, която ги извежда от унижението
В България най-често не се знае предварително каква ще бъде получаваната пенсия и човек не може да направи план за живота си след пенсионирането. Докато всичките кандидати за пенсия в Гърция са знаели до стотинка какво биха получавали: 486 евро минимална пенсия, плюс право на още 230 евро допълнително стимулиране на социално слабите.
И още една разлика: докато в Гърция не е особено трудно да получиш информация за условията за пенсионирането си, в България това е сложна задача. Един български гражданин, работил законно в продължение на 35 години, би прекарал месеци по опашки в НОИ и в обиколки по бившите си работни места, особено ако се е трудил през варварското време на 90-те години.
Онова, което липсва на българските пенсионери, не се свежда само до пари. Липсва им информация, хоризонт, взаимовръзка между годините работа и пенсията, която получават. И ако от цялото възможно знание за ЕС те са отсяли само вратичката, която да ги изведе от това унижение, може би не само следователите трябва да се поинтересуват от тях, но и политиците.
