Отбелязваме 139 години от избухването на Априлското въстание. По този повод чествания ще има в цялата страна.
В Клисура самодейци и членове на националното дружество “Традиция” ще представят възстановка на моменти от въстанието. В Копривщица председателят на парламента Цецка Цачева и народни представители ще присъстват във възпоменателната вечер заря. Цачева ще произнесе слово и ще поднесе цветя на паметника-костница “Априлци”. В Панагюрище също ще има тържествена проверка-заря, на нея ще бъде президентът Росен Плевнелиев. Той ще приеме почетния строй на представителни части на Българската армия и ще произнесе слово.
През 1875 г. възниква напрегната политическа ситуация, известна като източна или балканска криза. Там се концентрира вниманието на всички европейски сили.
Възникналата кризисна ситуация в развитието на Източния въпрос създава благоприятни възможности за активизиране на българското национално-освободително движение.
Неуспехът на Старозагорското въстание предизвиква разочарование сред част от българската емиграция, но обстановката на Балканите продължава да бъде благоприятна за въоръжени акции срещу Високата порта.
Някои от членовете на саморазпусналия се БРЦК като отчитали сериозните политически затруднения на Турция и задълбочаването на Източната криза решили да подготвят ново въстание в България. За целта в края на октомври и началото на ноември 1875 г. в Гюргево се събира най-дейната част от българската революционна емиграция, която изгражда политическа организация, известна под името Гюргевски революционен комитет. Той започва да заседава в една специално наета къща, известна като „казармата“, от 11—12 ноември до 25 декември 1875 година. В състава на комитета влизат Стефан Стамболов, Панайот Волов, Стоян Заимов, Никола Обретенов, Георги Бенковски, Иларион Драгостинов и други. Ръководител бил Стамболов, а секретар – Стоян Заимов.
