Евродепутатът Андрей Новаков разказва пред Кмета. bg за възможностите, от които могат да се възползват общините в България от плана “Юнкер”. Преди дни Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България (КРИБ) организира конференция по темата.
-Г-н Новаков, какви възможности предлага планът “Юнкер” за българските общини?
-Преди да стигнем до това какви и колко, въпросът ви казва много – има такива възможности и те са различни от познатите дотук и идват в допълнение. Преди да кажем на кметовете как да ползват плана, нека видим как се справя той. Към края на декември 2016г. планът „Юнкер“ постигна над 50% от предварително начертаната цел от 315 млрд. евро очаквани инвестиции до края на 2017г. Още преди края на 2016г. реално над 500 компании в България се бяха възползвали от предлаганото чрез посредници финансиране по линия на плана „Юнкер“. Този успех се дължи предимно на 10 транзакции, сред които споразуменията с банкови финансови посредници за предоставяне на финансиране на малките и средни предприятия в България. В това число беше подписано и споразумение с Българската банка за развитие в размер на 150 млн. евро за предоставяне на заеми за малки и средни предприятия и компании със средна пазарна капитализация.
Друг факт е, че трябва да ставаме все по-добри в работата си с инструменти като плана. И ако днес се казва „Юнкер“, ЕСФИ и прочее, утре името може да е друго, но подходът ще продължи да се развива в тази посока. Все повече гласове има в подкрепа на това по-голяма част от парите на ЕС за сближаване да се предоставят чрез финансови инструменти за сметка на добре познатите у нас оперативни програми. Аз считам, че това не бива да става, но за да вземем максимума от всеки лев европейско финансиране, бързо трябва да привикнем и към този тип финансиране. Ако не се адаптираме, ще загубим.
Има и положителна страна, която осветлява ползите на българските общини от плана „Юнкер“. По време на срещите ми миналата година с вицепрезидентите на Европейската инвестиционна банка, както и с Илияна Цанова, заместник-изпълнителен директор на ЕФСИ, стана ясно, че страната ни е на второ място по привлечени инвестиции от плана като процент от БВП. По отношение на големи проекти в Източна Европа наблюдаваме изоставане от общия напредък по него. Отчасти това се дължи на необходимата на терен техническа помощ от страна на ЕИБ. Точно този въпрос обсъдих с вицепрезидента на Банката Файол. Радвам се, че само месец след това страната ни и Банката подписаха меморандум за създаването на платформа за техническа помощ, насочена към изпълнителната власт и бъдещите проекти по плана „Юнкер“. Това означава, че всеки с добра идея за проект ще може да получи качествен съвет дали и как може да се финансира.
– Какъв е пътят те да се възползват от тях и за какви проекти? По-активни ли са по плана “Юнкер” местните власти в други европейски страни?
-Общините могат да са преки и непреки бенефициенти по плана, но има и особености. Финансирането по линия на ЕИБ е на базата на финансови инструменти, при които важат с много голяма тежест пазарните принципи. В това число добавям и икономии от мащаба. Това означава, че колкото по-голяма община е бенефициент, толкова по-добра позиция има целият проект. Това е валидно за целия ЕС, както и за България. Оттук следва, че за да има успешен проект една община, той трябва да е разработен от гледната точка на компания по всички правила на пазара-да е рентабилен, да е достатъчно добър, че да генерира печалба и да върне инвестираното в него. Такъв пример би бил почти всеки проект в сферата на туризма. Голяма част от социална, здравна и градска инфраструктура не е удачен приоритет за инвестиции чрез финансов инструмент. Тротоарът, улицата и фасадата на сграда не могат да генерират възвръщаемост и печалба.
В ЕС не са много общините като единичен бенефициент, но въпреки това има успешни примери. Конкретен такъв е проект за енергийна ефективност на жилищни сгради във Финландия, подкрепен от плана „Юнкер“. 150 млн. евро се очаква да привлекат над 320 млн. евро допълнителни инвестиции. Основна роля в проекта играе частна компания. Друг пример е общината в Лисабон, Португалия, която ползва 250 млн. евро инвестиции от ЕФСИ за съфинансиране на инвестиционния си план до 2020г. при преференциални условия. Щом Лисабон може да използва плана за пряко съфинансиране на инвестиционната си програма, аз не виждам пречка всеки кмет в България да обмисли какво може да направи с този инструмент. Имаме кметове и общини, които натрупаха достатъчно опит и самочувствие в работата си с европейски пари и не бива сами да се ограничаване. Достатъчно е един смел проект да бъде успешно реализиран с подкрепата на ЕФСИ и останалите ще са въпрос на месеци.
Общините в България могат да се възползват от ЕФСИ и непряко. Предимно това се наблюдава към момента. Например, с предоставеното финансиране се подпомага бизнесът, който е базиран в дадена община. Колкото повече бизнес от същата тази община успее да се възползва от финансирането, толкова по-добре за икономиката на местно ниво. Повече приходи от данъци, повече работни места и по-малко безработица. Същото е и с транспортна, енергийна или комуникационна инфраструктура, финансирана от плана „Юнкер“. В този ред на мисли, целенасочена политика на общините за насърчаване на местния бизнес да кандидатства по плана, придружено с добра разяснителна кампания, ми се струва удачен подход. Или поне за кметовете, които припознават развитието на местната икономика като приоритет.
-Има ли интерес до момента от общини?
-От общо 149 проекта, подадени през инвестиционния портал на ЕИБ, 7 са български. Сред тях са пътят Ботевград-Видин на стойност 450 млн. евро и обновяване на варненското пристанище на стойност около 430 млн. евро. Има и един подаден от държавното дружество „Електроенергиен системен оператор“ за изграждането на 110 км нов далекопровод на стойност около 57 млн. лева. Липсата на проект, пряко подаден от община, не следва да се разглежда като драматичен проблем.
Опитът, както от миналия, така и от настоящия програмен период показва, че финансовите инструменти, включително и ЕФСИ, напредват по-бързо в икономически по-силните региони. Това се случва поради две причини. Първо, бизнес средата и банковият сектор са по-добре развити и бизнесът работи по-успешно с дълговото финансиране от ЕС. Второ, икономически по-силните региони разполагат с ограничено грантово финансиране, защото то е предвидено за останалите региони в ЕС.
Има и друг аргумент общините не само в България, но и в целия ЕС да подхождат с резерви към използването на финансови инструменти – стремеж към добра финансова позиция, и избягването на прекомерен дълг.
-През новия програмен период българските общини на кои европейски програми залагат и защо?
-Българските общини по-скоро имат фокус към грантовото финансиране по линия на оперативните програми. Програмирането на периода до 2020г. активно обхвана и българските общини, които заложиха проектите си за финансиране още преди старта. Финансирането е осигурено преди началото и стабилността и предвидимостта на инвестициите са абсолютни.
Ключови оперативни програми са „Транспорт и транспортна инфраструктура“, „Региони в растеж“, „Иновации и конкурентоспособност“, „Развитие на човешките ресурси“ и „Околна среда“. По тези програми се наблюдава най-голям брой договори и реално изплатени средства. Към днешна дата България е договорила 35% от бюджета си по оперативните програми или 7 млрд. лв. (включва национално съфинансиране). Още по-важно е, че реално сме изплатили 7.5% от бюджета ни до 2020г.
