От няколко години насам една от най-дискутираните теми в обществото ни е справянето с бежанската вълна от Близкия изток. Анализатори от най-различни политически окраски се надпреварват да дават съвети как страната ни най-добре ще се справи с този проблем. В същото време като че ли в сянка остава фактът, че на фона на съседните Гърция и Македония, през които ежегодно преминават по около 600 000 души, ние сме като богопомазани с „нашите“ 10-ина хиляди.
Не си даваме и сметка, че в желанието си да осигурим що-годе поносими условия за живот, докато се намират на наша територия, напълно забравяме онези от тях, които решават да останат в България и да се впишат в нашето общество. Погледнато отстрани, човек остава с впечатлението, че необяснимо защо на фона на непрекъснатите оплаквания от заливащата ни реалност, ревностно пазим „своето“ и почти при никакви обстоятелства не сме склонни да се притечем на помощ на нуждаещите се бежанци. Явно с времето е заличен споменът, че само преди две поколения, в абсолютно същата ситуация са се намирали и нашите предци, прокудени от родните си огнища в съседни нам държави.
Между свои…
Откакто България е освободена от османско иго, страната ни на няколко пъти е била „заливана“ от бежанци. По неокончателни данни за близо 130 години повече от 2 000 000 души са намерили пристан на наша територия.
Бежанци от Кукуш пред местното читалище
Първата бежанска вълна идва веднага след Освободителната война от 1878 г. Тогава от останалите извън пределите на Княжеството ни краища у нас пристигат между 200 и 300 хиляди души. В огромната си част те са от Одринска и Беломорска Тракия, както и от цяла Македония. България тогава е под руско управление, но то полага огромни усилия да настани бежанците и да ги адаптира. Управляващите са неимоверно улеснени от факта, че по същото време огромна вълна от турци, черкези и татари напускат домовете си и потеглят към земите на „окастрената“ Османска империя. Така бежанците са настанени в опразнените къщи. От своя страна
прииждащите българи са предимно селяни
които нямат особени претенции в изискванията си – за тях е важно най-вече да имат покрив над главите си. С останалите проблеми се справят сами. Държавата им дава по 30 декара земя.
Втората голяма бежанска вълна е веднага след Илинденско-Преображенското въстание. През късната есен и зимата на 1903 г. у нас пристигат близо 150 000 души, прокудени от Източна Тракия и Македония. Известен е примерът как цялото население на 66 села от Странджа се изселва в България. Тогава страната ни се управлява от правителството на Рачо Петров. Държавата мобилизира всички ресурси, за да им осигури подслон – училища и казарми, дори частни домове.
Бързо се взема решение и за строителство
на жилища
В същото време много от бежанците вече имат тук свои роднини, което значително ги улеснява при първоначалната адаптация.
Третата и най-голяма бежанска вълна към страната ни е след Междусъюзническата война през 1913 г. Тогава близо 350 000 души се установяват у нас. Въпреки поражението от войната, българското правителство и тогава успява да се справи със ситуацията – всяко новопристигнало семейство по селата получава по 30 декара земя за обработване, а с цената на нисколихвен кредит са изградени хиляди нови постройки, които приютяват нуждаещите се.
Но докато трае строежът им, значителна част от бежанците са настанени в казарми и училища, правят се и временни палаткови лагери. Тъй като има и много сираци, тяхното отглеждане е поето от десетки фондации. Помагат и чужденци, някои от които дават и своята фамилия на сираците. Известен е примерът с ирландския лорд Питър О’Махони, който финансира отглеждането на близо 300 деца, като част от тях получават дори висше образование.
Малко по-малка е четвъртата бежанска вълна, започнала още преди края на Първата световна война. Тогава в страната ни пристигат 120 000 души. След подписването на Ньойския мирен договор през 1919 г. Гърция с помощта на западните съглашенски сили налага на България и т. нар. конвенция за „доброволно“ изселване на населението между двете държави. След поражението на гръцката армия в Мала Азия през есента на 1922 г., атинското правителство забравя за тази спогодба и
насилствено прогонва от Западна Тракия
огромен брой българи
Спогодбата Моллов – Кафандарис от 1927 г. само оформя това положение. За да се справи с бежанската криза правителството на Стамболийски разрешава на преселниците да разрушават старите калета и каменни строежи и с материалите от тях, наречени квадри, да си строят къщи. По този начин се нанася тежък удар на културно-историческото наследство на съвременна България.
————————-
Село търси булка на сириец
Владимир Симеонов
Млад сириец, който наскоро навърши 19 години, може да се задоми в петричкото село Скрът. Мустафа Туакаджи пристигнал със семейството на братовчед си, но родственикът му и останалите напуснали страната ни в посока Германия.
„Момчето обаче остана тук, защото му харесва. Дали сме му да живее в къща, не плаща наем. Вече се заглежда по нашите моми. Това е нормално, тъй като девойките в Подгорието са много красиви. Защо пък да не създаде семейство с някое наше момиче? Ако не е от нашето село, то може да е от съседните селища в региона. Готови сме да им станем кумове“, казват с усмивка местните хора.
Населеното място е прочуто със своята „Скрътска академия на мъдреците“. Нейните членове също с радост ще помогнат на Мустафа да се задоми, като му дадат безплатни и ценни съвети и го научат на мъдрости.
„Можем да направим конкурс за тези моми, които поискат нашия сириец, че да изберем най-достойната за него“, казват с усмивка местните „академици“.
Младежът не знае каква е съдбата на най-близките му хора – родители, братя и сестри. Няма никаква връзка с тях. „Сам човек не е за никъде. Затова нищо чудно да се ожени за някоя нашенка“, смятат местните хора.
Мустафа е много кротък, добър и интелигентен, хвалят го жителите на Скрът. Момчето помага на всички – ту ще нацепи дърва, ту ще пренесе тежък товар, ту ще изчисти двора и обора на комшиите. Срещу труда си получава по някой лев, за да може да се изхранва. Местните хора също не го оставят – дават му храна и дрехи. По празниците се грижат на трапезата на младия сириец да не липсва нищо от това, което са сложили на масите вкъщи.
Мустафа има всички необходими документи, както и удостоверение за постоянно пребиваване в България. Преди 4 месеца го регистрираха в Бюрото по труда в Петрич, за да може да си намери постоянна работа.
Сириец стана шивач в Гърмен
Владимир Симеонов
Сирийският шивач. Така жителите на гърменското село Крушево пък наричат 28-годишния Недим Джелал Асфур. Той вече над година се труди в шивашки цех в селището. Младият мъж бил магазинер в родината си, преди да избяга от войната и бомбите. Много бързо обаче прихванал шивашкия занаят и сега е по-добър от много от жените във фирмата.
„Дойдох тук през 2013 г. с баща си, със семейството на сестра си. Те заминаха за Германия, аз също опитах, но в Гърция ме хванаха и се върнах обратно. Сега 5 г. нямам право да напускам България, но вече не искам да чуя за друга държава. Тук се чувствам много добре. Хората са добри, имам много приятели. Всичко ми харесва“, споделя младият сириец.
Бившият кмет Явор Белов помогнал на младежа да си намери подслон. В началото той и роднините му живеели при съпрузите от Англия Ян Кенеди Додс и Лили Гилбърт. Щом родствениците му заминали, за Недим пригодили една от стаите в училището, в което отдавна няма ученици. Местните хора дори му направили баня, за да има всички нормални условия за живот.
Сега сириецът работи, а вечер е с приятели на кафе. „Имаме му пълно доверие, той също вярва в нас. Това е най-важното. Приехме го като един от нас. Работлив, тих и скромен млад човек, нямаме никакви оплаквания от него“, сподели бившият управник Явор Белов.
Недим е убеден, че не иска да ходи в Западна Европа. Готов да остане и да живее в България, макар че роднините му са в Германия. „За мен най-важно е да имам работа и спокоен живот – нещо, което тук го имам“, уверява младият сириец.
Материал от бр.10 на в. КМЕТА.bg
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
