Поредна присъда от Страсбург получи България заради полицейски насилие, съобщиха от Български Хелзински комитет. Европейският съд по правата на човека установи, че един от заподозрените за съучастие в убийството на Андрей Луканов – Юрий Ленев е бил изтезаван от полицаи за изтръгване на показания.
Това е първото дело срещу България, по което изтезанието е основното сред всички установени нарушения. Съдът присъжда обезщетение на жалбоподателя в размер на 27 000 евро за претърпени неимуществени вреди, както и 4000 евро за разноски по делото.
Ленев е бил арестуван в дома си на 1 юни 1999 г. Той е транспортиран с микробус с качулка на главата до Копривщица. Изтезанията започнали още по пътя и продължили във вилата на МВР в Копривщица. След това Ленев бил разпитван във вилата от Ботьо Ботев, тогавашен началник на отдел “Тежки престъпления срещу личността” в националната полиция. Разпитът бил свързан с евентуалното му съучастие в убийството на бившия премиер на България Андрей Луканов. По време на задържането му във вилата на МВР спрямо него са използвани специални разузнавателни средства без за тях да е получено разрешение по предвидения в закона ред.
След разпита в Копривщица Ленев бил отведен обратно в София, където е задържан по обвинение в съучастие в убийството на Луканов в ареста на Националната следствена служба. Обвинението му е предявено лично от следователя Богдан Карайотов. Същия ден бил прегледан от лекарката на службата, която установява “множество кръвонасядания на мишниците, предмишниците и китките на двете ръце, разкъсна контузна рана на лявата китка и втория пръст на лявата ръка, кръвонасядания на лявото бедро и на двата глезена, кръвонасядания върху подбедреницата на левия крак”.
Съпругата и майката на Ленев получават разрешение да го видят едва две седмици по-късно. И двете са ужасени от гледката с все още обилните следи по тялото му в резултат от малтретирането. Впоследствие по време на задържането на Ленев е направен нов преглед и освидетелстване, които потвърждават нараняванията.
В резултат на изтезанията Ленев дава самоинкриминиращи показания, въз основа на които е осъден на доживотен затвор за съучастие в убийството на Андрей Луканов. Впоследствие обаче той, както и другите съучастници, е оправдан, като съдът отказва да зачете тези показания, за които приема, че са добити в нарушение на закона. Срещу част от полицейските служители, които са отговорни за изтезанията, е повдигнато обвинение за причиняване на лека телесна повреда.
На 30 октомври 2006 г. полицейските служители са оправдани от Софийския военен съд. Той приема, че те са използвали сила законно с цел да преодолеят съпротивата на Ленев по време на ареста. Присъдата е обжалвана, но на 30 юли 2007 г. тя е потвърдена от Военно-апелативния съд, чието решение е окончателно.
В решението си ЕСПЧ приема, че жалбоподателят е бил изтезаван в нарушение на член 3 от Европейската конвенция за правата на човека, който забранява изтезанията, нечовешкото и унизително отнасяне и наказание. В оценката си на характера на малтретирането като изтезание (за разлика от нечовешкото или унизително отнасяне) ЕСПЧ обръща особено внимание на умишлените действия на полицейските служители, които са забивали твърди предмети под ноктите на Ленев и са притискали пръстите му.
Съдът също така обръща внимание на неговото транспортиране и държане с качулка на главата в драстично нарушение на закона и с цел да бъде дезориентиран в обстановката, както и на факта, че той е изтезаван в “секретна база” на МВР в Копривщица. Съдът заявява, че “не се съмнява, че малтретирането, чийто резултат са нараняванията на ноктите и пръстите на жалбоподателя, е причинено с цел да се сломи неговата физическа и морална съпротива и да се принуди той към самопризнание, което той прави. То следователно следва да се оцени като изтезание по смисъла на член 3 от Конвенцията”.
Съдът установява и процесуално нарушение на член 3 поради неефективното разследване, в резултат от което нито едно от лицата, участвали в изтезанието на Ленев, не е осъдено. Нещо повече, Съдът преценява, че по самия си характер наказателните обвинения срещу тях, които приключват с тяхното оправдаване, не са насочени към основното, от което той се оплаква “че той е бил подложен умишлено на малтретиране с цел изтръгване на самопризнание”. Това повдига сериозния въпрос с липсата в българския Наказателен кодекс на специален състав за изтезание, задължение, което страната не изпълнява вече няколко десетилетия.
Изтезанието е международно престъпление, за което Конвенцията против изтезанията на ООН изисква установяване на универсална юрисдикция. То не следва да се погасява по давност.
ЕСПЧ намира и нарушение на член 8 от Конвенцията поради недостатъците на правната рамка, позволяваща произволна употреба на специални разузнавателни средства по отношение на жалбоподателя. Съдът намира също така и нарушения на член 13 във връзка с членове 3 и 8 от Конвенцията. Тези нарушения са резултат от невъзможността, поради недостатъците на разследването и неадекватните заключения на българските органи на наказателно правораздаване, жалбоподателят да получи обезщетение за претърпените нарушения на правата, гарантирани в Конвенцията. Те също така са резултат от недостатъците на Закона за специалните разузнавателни средства, както той е действал по време на събитията, който не дава възможност на засегнатите от незаконно подслушване да защитят своите права.
