Перничанката проф. Светлана Минтова и нейният колега проф. Валентин Вълчев, работещи в Лабораторията по Катализ и Спектроскопия в Каен, Франция, бяха удостоени с най-високата международна награда за значителни приноси в научните изследвания и технологиите, свързани със зеолитите и подобни на тях материали. Наградата на името на Доналд Брек, се връчва веднъж на три години от Международната Зеолитна Асоциация. Проф. Минтова и проф. Вълчев получиха награда за техните изследвания и постижения в дизайна и синтеза на наноразмерни зеолити с контролирани химични и физични свойства. Зеолитните нанокристали с ултра-малки размери могат да бъдат използвани в области като нефтената индустрия, хетерогенния катализ, разделяне и очистване на смеси, както и като компонент в нови нанотехнологични приложения в оптиката, фармацията, медицината. Наградата бе обявена на 18-та Международна зеолитна конференция, проведена в Рио де Жанейро.
– Проф. Минтова, честита награда! Разкажете малко повече за престижното отличие.
– Благодаря. Призът е на името на Доналд Брек и се връчва веднъж на три години от Международната Зеолитна Асоциация. Тази награда се връчва от 1983 година, през три години. Тя е за принос в областта на порестите материали, които наричаме зеолити . Досега тази награда не е получавана в Източна Европа. Наградата ни бе връчена на 18-та Международна зеолитна конференция, проведена в Рио де Жанейро.
– Бихте ли споделила защо се дава тази награда?
– Тази награда се дава за най-значителното откритие за последните три години в областта на порестите материали. Тя обхваща всички учени, работещи в различни сфери – индустриална и научна. Отличието се присъжда след като човекът или колективът бъде номиниран. Някой водещ трябва да разпознае тези хора, че са направили нещо значително. С моя колега бяхме номинирани от научния директор на американската компания „Ексън Мобил”, която е водеща в преработката на нефт и производство на различни нефтени продукти. Човекът, който ни номинира, трябваше да покани 10 други колеги от цял свят, за да подкрепят неговото предложение. Нашата номинация беше подкрепена от водещи учени, работещи в академични и индустриални организации от Китай, Франция, Англия, Италия, Германия и САЩ. Преминават се още няколко кръга с други номинирани колеги в тази област и различни комисии, които трябва да разпознаят това откритие. Това, което е важно, е че ние през последните години направихме нови материали, които са с наноразмерни частици и са най-добрите катализатори, за по-ефикасно преработване на петрола в различни продукти . Методът, който използвахме, е развит от нас, в него не се използват органични молекули, което прави технологията екологична и ефикасна. Освен за нефтохимията този материал е изключително важен за медицината. И последните наши публикации са в тази област.
– Какво означава за вас това признание?
– Ние бяхме готови за тази награда, но въпреки това – признанието ни изненада изключително приятно. Преди 10 години в един кръг от приятели споделихме идеята, че може би един ден българин може да получи тази награда. Тогава всички се изсмяха на глас и казаха, че това никога няма да се случи – човек от България да получи Breck Award. В битката за тази награда участват всички големи компании и университети в света. Затова е трудно човек да си помисли, че ще получи тази награда в определен момент. За нас това е изключително признание и удоволствие.
– Тази награда може би носи и задължения?
– Да, има задължения. Ние и двамата сме професори в Научния институт във Франция, имаме голяма група, включваща учени /професори, доценти и инженери/, докторанти, която работи с нас. Разполагаме с голяма лаборатория, която позволява изследвания на високо научно ниво. Колективът е международен и се гордеем с това, че голяма част от нашите студенти са вече професори и работят в Англия, Сингапур, Америка, Малайзия, Ливан. Някои от тях са водещи учени в големи компании в Германия, САЩ, Франция и Белгия. Голяма част от финансирането ни идва от големите петролни компании. Тази награда прави нашата група още по-привлекателен партньор за научни и индустриални изследвания.
– Разказвате ли на вашите студенти за България и Перник?
– Разбира се, че разказвам, имаме студенти от България, но все още не сме имали от Перник.
– Защо във Франция работите, а не в България?
– Всъщност и аз и моя колега Валентин Вълчев не сме отишли веднага във Франция да работим. Нашият път е преминал през много страни.
– Как се „запалихте” по химията, сестра Ви е лекар?
– Това е един много интерес въпрос. Защото бяхме много мънички и нашите родители обичаха да ни питат какви ще станем. Тогава аз казвах, че ще стана инженер, а сестра ми – лекар. Това беше определено още, когато бяхме на 4-5 години. След това аз кандидатствах в Химикотехнологичния университет /ХТИ/, защото смятах, че винаги ще работя в Перник. На изпита си по химия имах шестица и тогава в Университета ме питаха каква специалност искам да уча и аз казах „Металургия”, защото ще работя в Перник – всички се смяха. Решението ми за специалността бе породена от моя роден град Перник.
– Смятате ли да се върнете в България?
– В момента идвам редовно в България, защото активно участвам в научни разработки. Имам договор с БАН, изнасям и лекции в Университета в София, което ме свързва директно с науката в България. В Перник пък подкрепих първия проект за създаването на Европейския технологичен университет.
– Какво ще пожелаете на младите хора, които искат да тръгнат по вашия път?
– Да вярват в нещата, които правят, да не се отчайват. В момента има възможност младите хора, които работят в България да кандидатства с проекти, които да бъдат финансирани от Европейската общност и от нашия фонд за научни изследвания. Нещата се случват по начина, по който ние ги подготвяме.
