Иван Вазов, коронован и увековечен като Патриарх на българската литература, е роден на днешната дата преди 170 години в Сопот. Той е велик български поет, писател, драматург и публицист. Признат от сънародниците си за народен поет, защото отразява неволите, борбите и радостите на своя народ. Вазов е хроникьорът на България в две епохи – преди и след Освобождението от турско робство. Достоен и талантлив! Ярък и непреклонен! Безспорно истинският гений и духовен баща на нацията! Житейският път на Иван Вазов минава през 5 войни – войната за свободна България, войната за съединена България, двете балкански и Първата световна. През цялото това време Вазов продължава да пише, а перото му оставя вечна следа в историята. Успява да увековечи образите на героите, които познаваме днес, както и подвизите на целокупния български народ. Колкото и думи да кажем за великия Вазов, те никога няма да са достатъчно.
Патриархът на българската литература учи в родния си град, в Калофер и в Пловдив. Живее за кратко в Румъния, където срещата с хъшовете насочва младия поет към патриотично-граждански теми, на които остава верен цял живот. Работи като учител и преводач, включва се в различни родолюбиви начинания – преди и след Освобождението.
Поезията е неговата голяма страст,а писането неговото истинско призвание. През 1870 г. излиза първото му стихотворение – "Борба", а шест години по-късно на бял свят се появява първата му стихосбирка "Пряпорец и гусла". Следват "Избавление" (1878), "Гусла" (1881), "Италия" (1884), "Епопея на забравените" (1881-1884), "Сливница" (1885) и др. В прозата започва с мемоарите "Неотдавна" (1881) и продължава с "Повести и разкази в три тома" (1891-1893). Иван Вазов е автор на първия български роман – "Под игото" (1894), който се превръща в символ на българщината, донасяйки безсмъртна слава на своя автор. Писателят създава и редица текстове, станали вечна класика, обхващайки всички литературни жанрове – повестите "Немили-недраги", "Чичовци", комедиите "Службогонци", "Вестникар ли?", пътеписи "Великата Рилска пустиня", поемата "Грамада", разказите „Дядо Йоцо гледа” и „Една българка”. Пише литературна критика, мемоари, стихове за деца.
Текстовете му могат да се четат като поезия и като история на българите. Умира през 1921 г. сред всенародна почит и признание. Защото за него през целия му живот Отечеството е най-важно, както и съдбата на българския народ!
Представяме ви едно от емблематичните му стихотворения и цитати от "Под игото":
Де е България
Питат ли ме де зората
ме й огряла първи път,
питат ли ме де й земята,
що най любя на светът.
Тамо аз ще отговоря,
де се белий Дунав лей,
де от изток черно море
се бунтува и светлей;
тамо, де се възвишава
горда Стара планина,
де Марица тихо шава
из Тракийска равнина.
Там, де Вардар през полята
мътен лей се и шуми,
де на Рила грей главата
и при охридски вълни.
Там, де днес е зла неволя,
де народа й мъченик,
дето плачат и се молят
се на същият език.
Там роден съм! Там деди ми
днес почиват под земля,
там гърмяло тяхно име
в мир и в бранните поля.
До чукарите карпатски
е стигала тяхна власт
и стените цариградски
треперали се тогаз.
Вижте Търново, Преслава –
тия жални съсипии:
на преминалата слава
паметници са они!
Българийо, драга, мила,
земля пълна с добрини,
земля, що си ме кърнила,
моят поклон приемни!
Любя твоите балкани,
твойте реки и гори,
твойте весели поляни,
де бог всичко наспори;
твойте мъки и страданья,
твойта славна старина,
твоите възпоминанья,
твойта светла бъднина.
Дето ази и да трая –
за теб мисля и горя,
в теб родих се и желая
в теб свободен да умра.
Цитати от романа „Под игото”:
,,В критически минути куражът и присъствието на духа у едного магически действуват въз масата и я подчиняват. Тогава началник е оня, който поиска да бъде.“
„Колкото за принципите на социализма, с които ни угощавате, те не са за нашия стомах, българският здрав смисъл ги отхвърля и те нито сега, нито кога да е не могат да намерят почва в България.“
,,Един народ поробен, макар и безнадеждно, никога се не самоубива: той яде, пие и прави деца.“
,,На обида кървава – отмъщение страшно.“
,,Който повдига революция, всичко забравя.“
,,Които се карат, те се обичат.“
,,Страхът…е най-висшата и безобразна форма на егоизма.“
,,Да знаеш да умираш – ето разковничето на победата.“
,,Наздраве, дружино! Кой що желае, господ да му даде; който нам злото мисли, господ да го очисти! Който нас мрази, по корем да се тътрази!“
,,Въобще нещастията на другите необходимо събуждат у дребните души три чувства: първо -удивление, второ – вътрешно задоволство, че бедата не е на твоя глава; и, трето – скрито злорадство.“
,, -…никаква българска свобода не съществува.
-Не съществува, но ще я сдобием, приятелю мой.
-Как ще я сдобием?
-Като пием – отзова се някой иронически.
– Не, като се бием!“.
,,Да имаш милост към немилостивите е така подло, както да я очакваш от тях.“
