Кристина Кирова е почти на 31 години (на 30ти юли има рожден ден), от София. Завършила е “Икономическо развитие и международни взаимоотношения” в Университета във Флоренция, Италия. Вече над 6 години е управител на семейната консултантска фирма, преподава италиански език и работи в център за помощ на клиенти.
Тя има нестандартно хоби – колекционира сърца. Да, точно това обича да прави в свободното си или пък заето ежедневие, в мрачни или слънчеви дни, когато и тъжна или когато в душата й е светло.
Артистичната млада жена решава да снима всичко, което има формата на сърце. За 3 години е събрала стотици снимки. Повече за любовта й към изкуството и за тръпката да снимаш символа на любовта, разказва Криси пред Kmeta.bg.
“Събрала съм над 500 изображения на сърца. Изпратените от други хора са около 100. Направих блога за сърцата, защото започнаха да ми пращат снимки други хора. Тъжно е да не споделя с всички надеждата за любов, щом успяваш да видиш сърце във филия хляб, цвете, облак, локва”, започва историята на увлечението си Криси.
Миналата година тя е на море и нейна приятелка я моли да намери някое сърце и за нея, за да открие любовта. Събрала над 10 миди във формата на сърца на плажа. “Реших да покажа колекцията си онлайн, защото някои от сърцата бяха намерени на наистина необичайни места. Исках и да ги организирам, за да съм сигурна, че не снимам 2 пъти едно и също сърце”, обяснява Криси. Тя е откривала формите на сърца в камъни, сенки, облаци, листа, кофичка сладолед, сянка на дърво, ластик, камъните на Царевец… “Не съм търсила нарочно, просто в един момент изскачаха пред мен”. Има улици в центъра на София, които са пълни с графити със сърца, свидетелства тя. “Графитът е форма на вандализъм. Има доста сгради, които биват пребоядисани и графитите по стените им изчезват. Други слагат изолация. В градинката на Съветска армия през няколко месеца всички графити изчезват, защото ги измиват. Така сърцата остават само на снимките, които им правя. Когато мина през място, на което е имало графит със сърце, а сега го няма, се усмихвам, защото съм успяла да го намеря, преди да изчезне”, вълнува се тя.
Имало е случаи, в които минувачи са реагирали на това, че Криси спира по средата на улицата, за да снима нещо в сърцевидна форма. “Колежка, когато ме видя да снимам смачкана касова бележка във формата на сърце, се запали и през няколко седмици ми праща сърца. Един господин пък ме спря на улицата, след като бях снимала графит на 7-мо училище в София и почти ми се скара. Нещо от рода на: “Ти какво снимаш там? За какво ти е тази снимка?!”. Казах му, че колекционирам снимки на сърца и той само ме погледна с празен поглед и продължи”, споделя Криси.
Колекцията на сърца е достатъчно голямо предизвикателство и засега Криси не мисли да снима нещо друго, което да ги замени. Освен това много нейни познати й пращат фотоси на сърца, така че сбирката се обогатява. “Имам приятелка в Англия, която често ми праща. Една колежка прави същото. Сещам се за още няколко човека, които пращат през известно време. В Туитър ме знаят и като видят сърце, ми го препращат”, обяснява Криси.
Била със семейството си в Истанбул и веднага щом видели сърце, роднините настоявали тя да го снима. “Всеки път, когато изляза на разходка с майка ми, тя се радва, когато се спра да снимам. Приятели, познати и непознати започнаха да пращат сърца. Една прителка се вдъхнови от колекцията и започна да събира сърца (и наскоро се влюби). Най-добрата ми приятелка казва, че човек вижда това, което иска да види и аз ги намирам без да ги търся. Дори приятелят ми започна да ги “търси”, смее се тя.
Други нейни хобита са да пише разкази и стихове и да се занивам с различни hand made проекти. Миналата година участвала в литературно четене на разкази на тема “Ще изям сърцето ти с усмивка”. Нейният хорър разказ се казва “Колекционерката на сърца” и спечели 3-то място.
Повече за колекцията на Криси и за хобитата й можете да прочетете в блога й:
