Плакет, грамота и парична награда от Българската морска камара за изключителен принос за развитието и утвърждаването на българското корабоплаване и по случай 102-рия си рожден ден получи живата легенда к.д.п. Васил Вълчанов. Наградите му бяха връчени от председателя на камарата к.д.п. Богдан Богданов и секретаря Свилен Крайчев.
Кап. Вълчанов е човекът, изградил мощта на някогашния „Тексим“, създаден от Георги Найденов, но не по-малко е известен с доставката на оръжие за Фронта за национално освобождение на Алжир, заради която многократно е награждаван като герой от алжирското правителство.
Роден е на 17 юни 1915 г. В Пловдив, през 1938 г. завършва с отличие Морското училище във Варна. През юни 1941 г., по време на Втората световна война, италианският танкер „Жозефина Жирарди“, на който служи, е торпилиран от британска подводница. Оцелява по чудо, след като пет часа плува със счупен крак и почти ослепял.
Девети септември 1944 г. го заварва като помощник-директор на пристанище Кавала, където е създал организацията Беломорски корабен риболов. Не му остава нищо друго освен да предаде всичко на гърците и да си тръгне.
През 1947 г. отново е на вода. И отново оцелява на косъм. Като капитан на 180-тонния кораб "Пирин" е заловен от гърците и обвинен в шпионаж. Чака го смъртна присъда. От затвора, чрез нелегални куриери, успява да изпрати писмо до българските власти. По онова време България и Гърция все още нямат подписан мирен договор след войната, затова освобождаването му е уредено чрез югославски дипломатически демарш.
През 1960 г. с кораба „Бреза“ успява да пробие френската блокада на Средиземно море и доставя за борещите се за независимост алжирци 240 тона тротил, противосамолетни оръдия, картечници и друго оръжие и муниции. Оттогава е герой на Алжир, незабравен и до днес.
Жизнените си перипетии кап. Вълчанов описва в двутомника „Бурни времена“ – „Секретни доставки на оръжие“ и „Корабоплаване, което носеше милиони, разгромено от Тодор Живков“. Втората книга е посветена на работата му в ДТП „Тексим“, където през 1963 г. е назначен да организира извозването на желязната руда от мината в Бени Саф, Алжир. Кап. Вълчанов създава корабоплаване, което се самофинансира, самоиздържа и носи на държавата милиони печалба. За това той е награден от Президиума на Народното събрание с втори орден „Червено знаме на труда”. През 1968 г. с постановление на Министерския съвет се създава Икономическата групировка „Български търговски флот”, гръбнакът на която е обединение „Корабоплаване”, ръководено от генералния директор кап. Вълчанов. С редица реформи и реорганизации търговското корабоплаване в кратки срокове се превръща в отрасъл, развиващ се на пълна финансова самоиздръжка и самофинансиране по принципите на пазарната икономика, генериращ десетки милиони левове и долари доходи на държавата.
През 1968 и 1969 г.. България заема място между най-големите морски държави. През април 1969 г.. кап. Вълчанов е избран за президент на Третата сесия на Комитета по корабоплаване към ООН в Женева.
В края на същата година, когато българското корабоплаване достига впечатляващи света резултати и реализира доходи в размер на милиони долари, срещу ИГ „БТФ” и най-вече срещу концепцията за развитие на търговското корабоплаване се взема решение от Тодор Живков за разгромяването му. Ръководителите на групировката, включително и кап. Вълчанов, са вкарани в затвора и съдени. На първа инстанция те са оправдани, но по нареждане на Живков на втора инстанция получават осъдителни присъди. Кап. Васил Вълчанов е осъден на 3 години, които ефективно излежава. След излизането си от затвора търси работа, но на повечето места не успява поради отказ „отгоре“. Кап. Вълчанов получава и известие, че трябва да плати на държавата значителна сума за „причинени вреди“ на ДСО „Воден транспорт“.
Едва през 1993 г. състав на Върховния съд преразглежда по реда на надзора присъдата над ръководството на ИГ „БТФ“ и я отменя изцяло.
