Уникален древен манастир, събарян и опожаряван няколко пъти, но оцелял през вековете, привлича все повече туристи в полите на Малешевска планина. Светата обител се намира на над 20 км от общинския център Симитли. Тя е в махала Поповска на село Брестово, което някога е било част от село Тросково. Затова и манастирът е кръстен Тросковски. Основан е по времето на Втората българска държава. Днес е запазена църквата, възобновена в този вид през 1906 г., както и част от зидовете на жилищните сгради на монасите. Легендите гласят, че по тези места са скрити златни иманета от хайдути и войводи.
През 2003 г. Брестово стана известно в цялата страна като “Българския Клондайк”. Тогава фирма за геоложки проучвания и сондажи бе готова да инвестира 270 000 щатски долара, за да търси в района злато. В последния момент обаче работата се разсъхнала. “Не знаем дали има златни залежи. Но сме убедени, че нашето истинско съкровище е този вековен манастир. Посрещаме много чужденци, които остават възхитени от светата обител, съхранила българския дух и християнската вяра през вековете”, твърдят жители на селището.
Манастирът “Свети Архангел Михаил” е построен през 1149 година сочат запазени писмени данни. Правен е по уникална технология. Древните майстори споявали камъните с хоросан, напоен с мляко за по-голяма здравина. Предполага се, че слагали още захар и яйца. Манастирът е в долината на Стара река. Опожаряван е три пъти от турците. Днес от него е останала само църквата. През 2007 г. храмът е реставриран със средства на община Симитли.
Този манастир е бил като светлината за местните хора. Не е случайно, че е кръстен на архангела, почитан като вожд на небесните сили в борбата им срещу духовете на мрака и злото. Пази легенди, митове, истории, човешки съдби. През Средновековието тук е имало над 100 монаси. Те се занимавали със земеделие и животновъдство, имали и мандри. Отглеждали над 1000 глави едър рогат добитък. Млякото от кравите текло по калени тръби чак до манастира, където пълнели съдовете с него.
Преданията разказват, че от тази света обител преди векове започва събирането на дарения за изграждане на Рилския манастир. Градежът на църквата в Рилския манастир в първоначалния му вид е правен по макет на Тросковския манастир. Оттук са пренесени и огромните казани за курбан, които и до днес ги има в Рилската света обител. Монасите помогнали и за строежа на църквата в благоевградското село Лешко, която носи същото име – “Свети Архангел Михаил”.
Манастирът не бил подминат и от най-разрушителното земетресение в региона – Крупнишкото. От 150 години насам, откакто се измерва силата на земните трусове, то се смята за най-силното и опустошителното на Балканите и в континентална Европа – 7,8 по Рихтер. Изравнява божия храм със земята на 4 април 1904 година. Но местните хора запретват ръкави и го възстановяват.
Вдигнат е в предишния си вид с изцяло доброволен труд и дарения от селяните. Иконостасът в църквата е съхранен в автентичния му вид. В светилището доскоро се е пазело и евангелие със сребърен обков. Не се знае откога датира светото писание, изписано на руски език, но мистична сила го пази от фотографии. По заръка на ръководството на Неврокопска епархия обаче от няколко години ценните църковни книги и утвар в отдалечените храмове са на отговорно съхранение в митрополията. Църквата в село Брестово е стопанисвана през последното столетие от потомци на свещеника, който отслужил първата литургия в новоизградения храм след 1904 година. Поддържа се от ревностни християни в селата Брестово и Тросково.
Кметът на Симитли Апостол Апостолов и екипът му са наясно, че религиозният туризъм води много туристи от страната и чужбина в общината. Затова са построени или ремонтирани над 60 църкви и параклиси през последните 8 години. Те привличат поклонници от различни краища на света. Всички се впечатляват, че храмовете в общината са осветени. Сред приоритетите на местната власт е да се поддържат добре и да се полагат грижи за всички храмове в района. Инвестират се значителни финансови средства за тяхното обновяване. За последно е довършена нова църква в село Железница, където нямало храм. Строи се още една с уникална каменна зидария в село Тросково.
“С гордост можем да кажем, че направеното за вярата тук ни кара да се сравняваме с една малка Света гора – с много храмове, манастири, параклиси, оброчища, свети места. А перлата в тази корона е нашият уникален Тросковски манастир”, казва Апостол Апостолов. Така се съхраняват българската нация, българските традиции, българщината, допълва той.
Общината не се е отказала да възроди славата на Тросковския манастир. Целта на местната власт е не само съхранението и възстановяването му, но и неговата социализация, за да се привличат туристи от страната и чужбина.
„Ходих при двама министри на културата, те признаха, че не могат нищо да направят и да се разберат с ръководството на Националния институт за недвижимо културно наследство. Тези хора там вредят, а не помагат да запазим националното си недвижимо имущество. Дано наистина ни позволят да търсим финансиране, а не да зависим от волята на други”, каза още градоначалникът на Симитли. Много бързо може да се реши за реставрация на паметник с местно значение, ако това решение е в компетенциите на общинския съвет.
„Местният парламент се подчинява на правила и закони. Всяко решение се контролира и санкционира от областния управител. Затова може да се дадат повече правомощия на общините, за да се решават по-бързо проблемите на хората и на местната власт”, смята Апостолов.
