През 886 г. в Бел-град намерили убежище учениците на Кирил и Методий – Климент, Наум и Ангеларий. В житието им се споменава, че тогава градът е управляван от боила с ранг Таркан.
Според прабългарската държавна йерархия това е областен началник и командир на крупна войскова част. Тогава Белград е на самата граница – от другата страна на река Дунав е Немското кралство, погълнало Великоморавия.
Друг любопитен факт е, че когато унгарците заемат днешните си земи, според едно житие, моравците се пресилили на територията на България и вероятно са се настанили в рядко населената западна гранична област. Това обяснява появата не на един, а на два топонима Морава. Що се отнася до самия Белград, археологическите находки показват, че той вече е бил населен с българи. Такива сериозни задачи като отбраната на границата българите предпочитали да си ги вършат сами. Куриозно е, но съвременната сръбска столица в течение на цели столетия е оспорвана не между българи и сърби, а между българи и унгарци. И както често се случва, когато двама се карат, печели трети. Обезсилените взаимно българи и унгарци я отстъпват на сърбите в края на ХIII – началото на ХIV век. В 1019 г. Белград и съседната крепост Браничево падат последни под византийска власт. Управителят на града таркан Сермон дори започва да сече свои монети, след като българската столица Охрид се предава през 1018 г.
По време на Втората българска държава една от първите задачи на цар Калоян, стъпил на престола през 1197 г., е да си отвоюва Белградско – Браничевската област. И го прави, помитайки съюзените унгарско – сръбски войски в 1204 г. Напразно унгарският крал Емерих се оплаква в писма до папа Инокентий III. Папата мъдро отвръща, че Белградско – Браничевската област е патримониум (бащино наследство) на Калоян, т.е. на българското царство.
Някъде по време на управлението на Борил (1207 – 1218) унгарците успяват да си върнат Белград, но Иван Асен II си го връща обратно в типичния си стил. Арестува в София връщащия се от хаджилък унгарски крал Бела, официално го кани на гости и му заявява, че гостуването ще продължи, докато унгарският крал не му даде за съпруга една от дъщерите си. Унгарският крал се съгласява, но следващата точка в преговорния процес е “а каква ще бъде зестрата”. Цар Иван Асен II не ще злато и коприна, а Белград и Браничево. Унгарският крал няма избор и така се затваря последната глава в преговорите. Оттам нататък Белград отбива десетилетия наред унгарски атаки… докато сърбите, възползвайки се от удара, който татарите нанасят на България и Унгария във втората половина на ХIII век, не завладяват бъдещата си столица Ниш, втората по важност крепост в средновековния български запад. Градът бързо се разраства след 811 г. и в края на IХ в. е обявен за областен. През 1040 г. Ниш е център на въстанието на цар Петър Делян и негова столица.
През византийското господство Ниш е управляван от дук, който е българин, а и гарнизонът му е от българи. През 1091 г. те разгромяват Първия кръстоносен поход. Съгласно подписаното споразумение 40 000 -то кръстоносно войнство е трябвало да премине по Виа Милитарис, като се снабдява с храни от пазари, устроени извън крепостните стени. При Белград всичко минало кротко и тихо, но при Ниш изгладнелите рицари разграбили храните, без да си платят. Българският дук се срещнал с водачите на похода – рицаря Валтер Топтака и монаха Петер Пустинника, но те му казали, че не могат да контролират хората си, особено немците. Ядосаният български аристократ заявил, че ще ги научи на самоконтрол. Гарнизонът излязъл от крепостта и нанесъл страшно поражение на кръстоносците. Паднали 30 000 воини в брони, а останалите 10 000 били разпилени и с мъка събрани край Пирот. Българите си поделили и жените и децата на кръстоносците и никога повече не ги върнали.
Така кръвта ни се обогатила и с немски и френски гени.
Ниш запазва българското си население през годините на сръбска и турска власт. Във фермана за Българската екзархия от 1870 г. той става център на една от четиринадесетте епархии на независимата българска църква. Но на Берлинския конгрес през юли 1878 г. градът и областта му са откъснати от Санстефанска България и предадени на Сърбия. В стохилядния днес Ниш се смята, че живеят около 20 000 българи, според регистрите.
