Повечето български младежи смятат, че са материално задоволени, намират относително лесно работа, но не работят по специалността си. Близо 50% посочват, че са намерили лесно настоящата си работа, но 54% не работят по специалността си. Това са част от изводите в годишния доклад за младежта, разгледан на днешното правителственото заседание. Докладът представя информация за социално-икономическото положение на младежите през 2016 г. и предприетите мерки за тяхното развитие от страна на държавните институции.
Информацията покрива деветте основни приоритетни области в Националната стратегия за младежта (2010-2020) и отчита изпълнението и напредъка в основни сфери, важни за живота на младите хора: заетост и безработица, образование, професионално ориентиране и реализация, гражданска активност, доброволчество, здравословен начин на живот, свободно време и др.
За изготвянето на доклада по поръчка на Министерството на младежта и спорта е реализирано специално национално представително социологическо проучване на тема "Установяване на ефекта от политиките за младежта върху младите хора в страната“, реализирано от изследователски център „Тренд“ през 2017 г. Проучването представя специфичните за младежката целева група проблеми, социално-икономическите реалности, начина на живот на младежите, както и техните виждания, нагласи и ценности, структурирани съобразно основните приоритетни области на действие по отношение на младежката общност в страната.
Въз основа на данните и представения анализ по отношение на отделните сфери от живота на българските младежи, се очертават следните основни изводи:
– над 70% от младите хора смятат, че средствата им са достатъчни за пълноценно хранене, закупуване на облекло, закупуване на обувки, заплащане на електрическа енергия и закупуване на лекарства;
– 98% от българските младежи имат мобилни телефони, 87% притежават компютър, а 92 на сто имат достъп до интернет у дома;
– над 50% от българските младежите смятат, че в населеното място, където живеят, получават добро образование, а над 60% заявяват, че има начини да разнообразяват ежедневието си;
– работещите млади в по-голям дял са доволни от настоящата си работа. Основната причина за смяна на работното място се явява ниското заплащане – при 30% от младежите;
– по отношение на здравословния начин на живот и практикуването на спорт са отчетени следните резултати – 32% е делът на младежите, които се занимават със спорт, а 66% – не. Тук оказва влияние типът населено място – в столицата и в областните градове фитнес залите са предпочитано място за спорт, докато в малките населени места и селата основно спортни дейности се извършват навън или у дома;
– по отношение на гражданската активност и в частност участието на младежите в различни организации, данните са следните – 73% не членуват в такива организации, което представлява известно намаление, в сравнение с предишни години. Най-много са членуващите в спортни клубове (14,5%), следвани от младежите, участващи в благотворителни/хуманитарни организации. Близо 50% от българските младежи гласуват на изборите.
