“Върху френската карикатура въобще у нас съществува една твърде смътна и едностранчива представа. За нея съдим по някои хумористични вестници от парижките булеварди, защото само те попадат в България. И понеже те са пълни всякога с леки жени, съблазнителни със своите рисковани пози или с дъха на жизнерадостна чувственост, който вее от техните дантели, шлифове и фалбали, ние мислим, че френската карикатура е преимуществено порнографска, че вдъхновението ú всякога е весело, че темите ú са еднообразни и цинични, че рисунъкът ú, макар и лек и грациозен, е без изразителност, и че въобще тя няма нищо общо с изкуството – ни по замах, ни по пориви, ни по естетически стремления. Очевидно е, че това мнение е толкова вярно, колкото би било вярно, ако за поезията на Франция съдехме по блудкавите и безстидни (от руски – безсрамни) куплети, които се пеят по шантаните”. Това пише видният български писател, дипломат, историк, революционер и публицист Симеон Радев в книгата си “Погледи върху литературата и изкуството” – сборник от статии, публикувани от него в сп. “Художник” през първите десетилетия на ХХ век.
Поривът за осмиване на политическите личности е вероятно толкова стар, колкото и самата политика и свързаните с нея сатирична поезия и карикатура. И докато първата съществува от хилядолетия, то политическата карикатура е сравнително модерен феномен, защото за разпространението ú са необходими печатници, мастило и хартия.
Преди малко повече от година терористичните атаки в редакцията на Charlie Hebdo, при които бяха убити 17 души, разтърсиха света. Малцина обаче знаят, че Франция има дълга традиция в политическата карикатура, която далеч не започва с основаното през 1970 г. сатирично списание.
Първа страница на политико-сатиричния седмичник La Caricature
Политическата карикатура във Франция започва своето съществуване по времето на Френската революция и
през XIX век тя се превръща във важна част от френската преса
Изкуството на карикатурната политическа рисунка достига своята връхна точка в известния политико-сатиричен седмичник La Caricature, създаден през 1830 г.
Тази карикатура на Оноре Домие, публикувана в La Caricature представя френския крал Луи-Филип като Гаргантюа, прословутия герой на Рабле, и става причина за това художникът да прекара половин година в затвора.
Един от неговите редовни сътрудници е Оноре Домие (1808 – 1879), най-видният френски карикатурист на ХIХ век, който така разгневява властите с карикатурата си на френския крал Луи-Филип, че през 1832 г. е вкаран в затвора за шест месеца.
Същата година Домие започва да работи за току-що основания сатиричен ежедневник Charivari.
Сатирична карикатура на княз Александър I Батенберг, публикувана на корицата на американското сп. Puck месец след детронирането му през 1886 г.
България в края на XIX и началото на XX век е замесена в сложни геополитически игри. Разбира се, страната няма как да остане встрани от вниманието на западната преса и в частност това на карикатуристите.
В САЩ списанието “Puck” в броя си от 8 септември, 1886 г. публикува на корицата си карикатура на Александър I Батенберг, която коментира преврата, извършен срещу него месец по-рано. Текстът под нея е “Който се смее последен, той се смее най-добре”.
“Как той “абдикира” – карикатура в американското сп. Puck от 1886 г.
В друга карикатура, публикувана в същия брой на “Puck” и озаглавена “Как той “абдикира” са показани Австрия, Русия и Германия, които задружно изритват княза извън пределите на България. След организираната от Русия кампания за отстраняването на Александър I от трона, Стефан Стамболов с помощта на Сава Муткуров и група военни извършват контрапреврат и връщат княза в България, но след като нито Александър III, нито Ото фон Бисмарк го подкрепят, той решава да абдикира и на 26 август 1886 г. заминава от Лом с параход за Виена.
Карикатура във френското списание Le Petit Journal по случай обявяването на Независимостта на България на 22 септември, 1908 г. На нея Фердинанд къса парче от Турция с надпис “България”, а австро-унгарския император Франц Йозеф – “Босна и Херцеговина”.
В началото на XX век на дневен ред е българският национален въпрос и една война между България и Османската империя изглежда все по-вероятна. През 1908 г. страната обявява независимостта си, а с последващата промяна на Търновската конституция титлата на Фердинанд е променена от княз на цар. Сменя се съответно и официалното наименование на държавата – от Княжество България на Царство България.
Цар Фердинанд, изобразен като огромен стършел, прикован със сабя.
Царство България влиза в Първата световна война на 14 октомври 1915 г., с обявяването на война на Кралство Сърбия, като застава на страната на Тройния съюз. През 1917 г. в Париж е отпечатана серия пощенски картички, които изобразяват страните от Антантата (Великобритания, Белгия, Франция, Италия, Япония, Черна гора, Румъния, Португалия, Русия и Сърбия) като красиви пеперуди. В същото време държавните глави на Тройния съюз (България, Турция, Австро-Унгария и Германия) са представени като отвратителни членестоноги.
сякаш прикован със сабя в ентомологическа колекция. Случайно или не, художникът е постигнал алюзия със страстта на Фердинанд към колекционирането на насекоми, както и с малко известния факт, че новината за избирането му за български княз го застига по време на екскурзия за лов на пеперуди.
Източник: lifebites.bg
Гласувай в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
