Българският модел за борба с коронавируса е сензация по света. Няма човек от Националния оперативен щаб или някой от ръководните фактори, който да не се бие в гърдите, че нашите мерки са най-добри и, видиш ли, успяваме да се справим с пандемията. Истината обаче е друга и тя е фрапираща. При нас положението е меко казано деликатно и стъпваме по тънкия лед на хаоса.
Ще отварят училища, ще отварят заведения. После връщат учениците, хлопват кепенците на ресторантите. Ще кажете – та това са гъвкави мерки. Да, ама не. Това са неща, които засягат пряко човешкия живот. Черната статистика е налице и показателите й ще растат.
Пълен провал бяха и „зелените коридори”. Юруш на ваксините и да живее масовата ваксинация. Пълно безобразие бе хората да чакат на опашки пред пунктовете с часове без никакъв ред. Гледка, която ни върна назад във времето, когато се редяхме преди Нова година за банани или пък за кисело мляко и хляб през прословутата Жан-Виденовата зима с купони.
Браво, господа! Браво! Въведено беше електронно записване за ваксинация и там системата изпуши.
Всеки се учи от грешките си, но тук те са с цената на човешки животи. Да живее българският модел! И Господ да ни пази.
