Априлският сняг, който ни изненада преди дни, предопредели един по-скоро зимен Великден. Климатичните промени продължават да ни изумяват, въпреки че вече свикнахме само с два сезона – зима и лято.
Времето преди избори у нас обаче винаги е едно и също – динамично. Понеже климатичните промени са резултат от действията на хората, при изборите е обратното – динамиката е константа, именно заради бездействието им. Евротреската обаче не е сред гласоподавателите, а сред ловците на гласове.
Сякаш за някой е новина, че по време на избори се злоупотребява. Сякаш е новина, че колелото отдавна не се върти. “Железният канцлер” на обединена Германия Ото фон Бисмарк не случайно е казал, че “най-много се лъже преди война, по време на избори и след лов”.
И тъй като лъжите за достоен живот, икономически просперитет и т.н. вече трудно “привличат” гласоподавателите, партиите започнаха да лъжат “корпоративно” – с помощта на фирми. Но общовалидно е, че на лъжата краката са къси.
Партийни (с)писъци
Предизборна евротреска – като започнем от Избирателния кодекс на Мая Манолова, минем през сформирането на Централната избирателна комисия (ЦИК), “приятелското” кафе на ГЕРБ и ДПС, поредното вето на президента Росен Плевнелиев, та стигнем до днес и сигналите за злоупотреба с лични данни.
Пътят към Европейския парламент (ЕП) е дълъг и тежък, “начертан” от списъци. Но става дума за различни от тези, за които през 1993 г. ни разказа Стивън Спилбърг в “Списъкът на Шлиндлер”, който е емблематичен пример за световното кино. Както е известно, в картината бе пресъздадена историята на германеца Оскар Шиндлер, който успява да спаси живота на повече от 1 000 евреи по време на Втората световна война.
Лентата показва как Шиндлер прави списъци – с тогавашния аналог на ЕГН-тата, с имена и т.н. Целта му обаче е друга – Шиндлер не търси изгода от своите списъци, докато ако имаше българска версия, тя сигурно би разказала точно обратното. Затова и списъците ни с ЕГН-та не са в наша полза, а в изгода на тези, които ги съставят.
За тези, които са пропуснали финала на филма на Спилбърг, в последните кадри Шиндлер е принуден да бяга. В нашата действителност никой не смята бяга, въпреки че ние гоним.
Почти невъзможно възмездие
Още “зелена” новата ЦИК е изправена пред “бюлетините от Костинброд” 2.
Преди дни говорителят на ЦИК Камелия Нейкова съобщи, че има повече от 250 сигнала на граждани, които твърдят, че личните им данни са използвани от партии и коалиции за регистрация за предстоящите избори за ЕП. В допълнение бившият шеф на “Информационно обслужване” проф. Михаил Константинов обяви, че 100 фирми в България се занимават с покупко-продажба на лични данни, “и то истински лични данни”.
Хаос и динамика, но каква е равносметката – стореното-сторено, а закъснелите “мерки” на държавата няма да променят “бюлетините от Костинброд” 2.
За да станат ясни реалните мащаби на злоупотребите ЦИК даде достъп до информацията кой и дали е включен в списъците на регистриралите се за евровота партии. В секцията “За избирателите” фигурира “Проверка в списъка на лицата, подкрепящи регистрацията на партия/коалиция/инициативен комитет”.
Именно в този раздел, отново чрез въвеждане на ЕГН, но “защитено” с код, се извършва проверката. Такава са направили и читатели на Kmeta.bg, които сигнализираха, че с данните им е злоупотребено от КП “Националистически партии на България” – коалиционна формация между “Свобода” и “Либертас България”. Сега те са в търсене на “възмездие”. Какъв е пътят обаче, по който потърпевшите избиратели могат да се отпишат от списъка на търсещите насилствено подкрепа?
След като установите, че името ви е включено в списък на партия, трябва да подготвите жалба до Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). В текста е хубаво да посочите, че сте извършили онлайн проверка в сайта на ЦИК, която показва, че името ви фигурира в списък на регистрирана партия, без реално да сте се подписвали.
Задължително е да включите трите си имена, адрес, телефон за връзка и e-mail. Посочете още коя е партията, която е използвала личните ви данни, както и на коя страница и ред фигурира името ви.
Категорично информирайте КЗЛД, че не сте давали подкрепа под формата на подпис за съответната партия. Както всеки официален документ, така и този трябва да разполага с дата и подпис на подателя.
Следващата стъпка е да изпратите писмо с обратна разписка на адрес: “Комисия за защита на личните данни”, София 1592, бул. “Проф. Цветан Лазаров № 2”.
В случай, че разполагате с електронен подпис, можете да подадете жалбата си онлайн на сайта на КЗЛД. В отговор оттам следва да изпратят номер, благодарение на който да следите развитието на вашия казус.
Дотук добре, но не се надявайте на чудеса. Генезисът на събитията от последните дни показва, че явно наказания няма да има, а за преустановяването на този тип злоупотреба няма да се намери панацея.
Въпреки че партии са извършили кражба на лични данни, трудно може да се мисли за санкции за тези формации, признават членове на ЦИК, цитирани от “Труд”. Те се аргументират с това, че проверката, която Гражданска Регистрация и Административно Обслужване (ГРАО) прави на списъците, има за цел “само и единствено да установи дали зад вписаното ЕГН стои реален човек”.
Трудността идва оттам, че няма как служителите да установят дали подписът е реален, т.е. приема се, че след като ЕГН-то е на действителна личност, тя/той наистина е подкрепил конкретната политическа формация с подпис.
Според законовите разпоредби при установена кражба на лични данни следва да бъде наложена санкция от 10 000 до 100 000 лв. на партията, злоупотребила с лична информация.
Това обаче трудно може да е предпоставка за изваждането й от надпреварата за ЕП. Освен това, за да бъде наложена такава санкция, то трябва да има доказателства за извършено нарушение.
За тази цел, след като гласоподаватели сигнализират КЗЛД, следва къртовски труд на служителите там. Те трябва да започнат да събират доказателства за всеки един от казусите – да изискат данни както от партията, така и от жалбоподателя.
Следващата стъпка е КЗЛД да покани двете страни за разглеждане на сигнала. След това обсъждане служителите в Комисията трябва да вземат решение. В зависимост от преценката им, резултатите от разследването могат да бъдат изпратени в прокуратурата.
Ако държавното обвинение прецени, че случаят не е от компетенцията му, връща преписката в КЗЛД. Глобите, които Комисията налага, подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.
Процедурата отнема повече от месец, а самият “канален” ред, по който може да потърсите “възмездие” е достатъчно несигурен, защото колелото наистина не се върти вече.
Реална политика?
Учудващо е, че с избухването на този скандал политическите фигури подхванаха неподходящ тон – или се захапаха един друг, или играха “Крадецът вика: Дръжте крадеца”.
Разбира се, че ГЕРБ не е злоупотребявала с лични данни, категоричен е лидерът на опозицията Бойко Борисов, цитиран от “Сега”. Той не пропусна да подчертае, че другите го правят, но не и ГЕРБ. Но тогава е учудващо как общинският председател на “Синьо единство” в Бургас, който е и 11 в листата на партията, Атанас Чепъков е попаднал в списък на ГЕРБ. Там той е вписан под номер 779 на страница 7790, пише news.ibox.bg.
Социалистката Мая Манолова пък не пропусна да проведе още една “битка” за Изборния си кодекс. “Ще стане ясно как партиите събират своите подписи за регистрация, а също така и за инициране на референдум, където за няколко дни по необясним начин се събират стотици хиляди подписи”, каза тя.
Философстване или политиканстване
Главният прокурор Стори Цацаров коментира по-философски скандала. “По-скоро трябва да разсъждаваме върху извършените престъпления, защото е очевидно, че подписи са събирани по системата събиране на подписи, т.е. броене на подписи, а не полагане на подписи”, обясни той.
Омбудсманът Константин Пенчев също изрази позиция, не само в качеството си на застъпник за правата на хората и пазител на обществения интерес, но и като потърпевш. Оказа се, че Пенчев е в списък на Национална демократична партия, създадена от бившата съпруга на лидера на “Атака” Волен Сидеров – Капка Георгиева, и евродепутата Димитър Стоянов.
“Като Омбудсман на Република България аз съм сериозно притеснен от злоупотребата с лични данни на гражданите, която, от една страна, създава чувство на несигурност у тях и убеждението, че едва ли не всеки може да използва данните им в подписка за целите си, а от друга, може да доведе до основателни съмнения в легитимността на регистрациите на всички политически партии, коалиции и инициативни комитети и на предстоящите избори като цяло”, написа Пенчев до медиите.
След това обаче в ефира на Нова телевизия той оптимистично и патриотично подчерта, че “скандалът с ЕГН-та не бива да отказва хората от гласуването”.
Тепърва предстои да слушаме за “неморалната” природа на злоупотребата с ЕГН-та. Но списъците са си факт, а възмездието е почти невъзможно – България е в предизборна ервотреска.
“Най-много се лъже преди война, по време на избори и след лов” са думите на Бисмарк, които обаче, приложени в нашата действителност са “3 в 1”. Лъжат ни преди избори, когато се “лови” подкрепа, а цялата картина прилича на война.
