Високотехнологични софтуерни продукти и математически модели, създадени от бургаския учен проф. Ованес Мекенян, се ползват във водещи индустриални химически концерни в САЩ, Канада, Австралия, Дания и Япония.
Проф. Мекенян, който е ръководител на Лабораторията по математична химия към университета “Проф. д-р Асен Златаров” в Бургас, разказа, че на екипа му са необходими няколко часа, за да докаже дали химичното съединение няма или има токсични ефекти и дали може да бъде пуснато в производство. Чрез софтуерните продукти и модели успяваме да прогнозираме токсичността на химическите съединения, обясни той.
Софтуерните модели на бургаския учен и екипа му се прилагат и за регулаторни цели по опазване на околната среда от държавните агенции на няколко страни. Продуктът на бургаската лаборатория се ползва от най-големите индустриални химически компании като “Проктър и Гембъл”, “ЕксонМобил”, “Юниливър”, “Дюпонт”, “Л'Ореал”, “Дау-кемикъл” и др.
Професорът разказа, че създава своята уникална експертиза още през 80-те години на миналия век. Тя става актуална обаче чак в средата на 90-те, когато Европейският парламент задължава със закон всички производители на химически продукти да ги пререгистрират, като гарантират, че нямат токсични ефекти.
За да изпълнят изискването, компаниите трябва да тестват милиони опитни животни, необходими им са скъпоструващи изследвания и много време. Европейското законодателство обаче позволява да се използват и алтернативни модели на проучване на токсичността. “Тогава аз вече бях създал този софтуерен модел в лабораторията в Бургас. Така аз и екипът ми спасихме живота на милиони опитни животни по света и спестихме милиони долари на много компании по света”, уточни проф. Мекенян.
По думите на професора при експериментални тестове за определяне на токсичността и канцерогенността годишно се жертват близо 10 милиона опитни животни само в страните членки на Европейския съюз. Икономическите и социални разходи за преодоляване само на един от известните токсични ефекти – кожната алергия, се оценява годишно на 29 милиарда евро. “Например един тест за канцерогенност върху плъхове струва пет милиона долара и отнема две години. Компаниите просто са принудени да ползват нашия модел”, отбеляза проф. Мекенян.
За битова реализация на модела не можем да говорим. Трудно е да се прогнозират токсични ефекти от нещо, което се консумира за вечеря примерно. Големите козметични компании, когато искат да тестват нов козметичен препарат, използват наш софтуер, за да проверят възможните токсични ефекти, заяви проф. Мекенян.
Той е категоричен, че от наука може да се печели и Лабораторията по математична химия е пример за това. “Ние направихме онова, което се нарича професионална наука. Това е самофинансираща се наука, която печели дивиденти единствено на основа на професионалната си изследователска работа. Създаваме продукти, продаваме ги, вземаме пари за това, плащаме си разноските и една част от тези пари се връщат в самото начало и пак правим наука. Това е един цикъл на рефинансиране и ние трябва да се стремим да го развиваме”, каза професорът.
Издръжката на държавния университет “Проф. д-р Асен Златаров” възлиза годишно на над 6 милиона лева, само един от договорите на Лабораторията по математична химия – с Европейската химическа агенция в Хелзинки за хармонизирана система за рискова оценка, е за сумата 1 милион евро. Още толкова средства са предвидени за подизпълнителите. С част от парите, които печели Лабораторията, подпомага издръжката на университета, посочи проф. Мекенян.
Огромните успехи на Лабораторията по математична химия я превръщат в една от най-мощните в света за компютърно прогнозиране на токсични ефекти, но и в модел за създаване на професионални научни центрове в държавите от Централна и Източна Европа.
В нашата лаборатория работят 35 души. Трябва да ви кажа, че хората в Лабораторията по математична химия са с много добро заплащане и няма смисъл да ходят в Германия или Америка например, заяви професорът.
Ако си в чужбина, ти задължително влизаш в системата на някой, който ти казва какво да правиш. Ако бях останал да работя в САЩ или на други места, щях да изпълнявам поръчки и задачи на други потребители срещу заплащане, реализирайки други идеи. А ние тук в България, с помощта на техните средства, успяваме да приложим нашите идеи. Като прибавим и емоционалната страна, предизвикателството, че всичко това се прави в провинциален град, в провинциален ВУЗ, в държава, която е в периферията на Европа, удовлетворението е голямо – да можеш да го направиш ти, който излизаш от една икономически слаборазвита, но интелектуално богата страна, споделя професор Ованес Мекенян.
Последната придобивка на Лабораторията по математична химия е зала за комуникации, която спестява безкрайните командировки по света. Новата зала е една от малкото по рода си в Югоизточна Европа. Тя е оборудвана с най-съвременна техника, която дава възможност за осъществяване на директна аудио и видео-връзка и интегрирана електронна комуникация със САЩ, Канада, Япония, Австралия и др. Това са държавите, чиито водещи компании в областта на химическите производства, научни звена, и регулаторни агенции използват ноу-хауто на бургаската лаборатория и обучават свои експерти в университет “Проф. д-р Асен Златаров”.
Проф. Мекенян съобщи, че в момента Лабораторията по математична химия работи по голям научен проект за предсказване на хроничната токсичностна индустриалните химически съединения, финансиран от Япония. Лабораторията е често посещавана от японски учени за обучение и има силни връзки с японската индустрия.
