Над 500 жени станаха жертви на сексуални посегателства в Кьолн, Германия, в навечерието на Нова Година. Докато разследващите все още се опитват да установят дали имигранти са участвали в атаките или не, един софийски квартал е приютил стотици сирийци, иракчани, афганистанци. Kmeta.bg реши да провери дали хората, които живеят и работят на една от най-предпочитаните от имигрантите улица у нас – централната „Цар Симеон“, се чувстват в безопасност. Имената, ползвани в репортажа, са условни, тъй като събеседниците ни помолиха за анонимност.
Софийската улица “Цар Симеон” не е Кьолн. По-скоро прилича на Багдад. Стотици магазинчета приютяват мигранти от Сирия, Афганистан и Ирак. По улицата брадати мъже пушат наргилета. Магазините са основно арабски, а впечатление правят няколко бръснарници – екзотика, която изчезна у нас преди няколко години. За разлика от Германия, “Симеон” не се страхува. Хората там са свикнали с арабите. Поне тези, които са останали да живеят и работят там. Някои са избягали, кой от страх, кой от липса на бизнес, тъй като все по-малко българи пазаруват в района.
Най-страшното в квартала са сбиванията. Основно между различни групи мигранти – афганистанци срещу иракчани или сирийци срещу афганистанци. Слава богу в квартала има засилено полицейско присъствие, което помага на реда, разказват живущите.
Отскоро там са закрити и десетките хостели, които приютяваха по 30-40 човека в една стая. Никой не ни даде обяснение дали те са затворени от полицията или от собствениците. Фактът обаче е налице – хостелите ги няма.
Мохамед е собственик на интернет клуб и живее у нас от 17 години. Смята, че темата за проблемите с бежанците се преекспонира и уверява, че в клуба не е имал неприятности. В момента е недоволен от липсата на клиенти, което отдава на засилените полицейски хайки, зимата и затварянето на хостелите в района.
Бежанците от Афганистан са по-агресивни от останалите, обясняват двама иракчани – Али и Ахмед, които от години живеят у нас: „Тук те се чувстват като отвързани. Само преди дни са били в родината си, където е трябвало да изпълняват ежедневно и стриктно ислямските обреди, а тук се напиват, смятат, че всичко е позволено“, казва Али, който работи в ресторант за „халал“ (месо, което е позволено за консумиране според ислямските норми).
„Около 90% от бежанците са от Афганистан, Ирак и Либия, от Сирия са много малко. Афганистанците са по-темпераментни и пият“, обяснява Ахмед, който държи магазинче за наргилета и арабски храни. Той не отрича, че бежанците се бият, но твърди, че не посягат на българи – страхуват се, че властите ще ги прогонят. „България е прекрасна страна, тук съм от 11 години. Бил съм в Норвегия и Холандия, но у вас хората са сърдечни, а и съм близо до страната си“, не скрива надеждите си някой ден да се върне в Ирак. Добри думи за страната си чуваме и от още един бездомен иракчанин – Джамаил, който изпросва пари „за хляб“. На смесица между български, италиански и английски ни обяснява, че е бил в Италия 3 години, но България за него е втора родина.
„Бежанците пият много“, убедена е и Диана, продавачка в магазин за алкохол и цигари. „Те не ядат толкова, колкото пият. В техните държави това не им е позволено и тук наваксват“, смята тя. Търговката споделя, че неотдавна е имала проблем с мигрант, който системно се напивал и се карал с останалите бежанци и с нея. Не го е виждала обаче от няколко седмици „Надявам се да не се връща“, признава жената.
„Бежанците са обирали магазина 3 пъти, откраднаха няколко чифта слънчеви очила. Смесват се с останалите клиенти, взимат нещо и излизат. Виждали сме и обир на жена, която стоеше пред магазина. Нас обаче не са ни нападали“, разказват Стойка, Петя и Марина, които работят в оптика в района. Няма и видими прояви на сексуална агресия, уверяват ни от всички места, които посещаваме.
Единствено обръщението „хабиби“ при вида на жена в арабски фризьорски салон и жадните погледи на посетителите (единствено мъже, макар служителите да ни увериха, че имат и клиентки арабки, придружавани от съпрузите си), подсказват, че за някои бежанци европейките са несбъдната мечта.
Проблем за всички е струпването на бежанци пред витрините на магазините: „Културата им е такава, свикнали са да седят на земята. Правили сме им забележки, не ни слушат. Отблъскват част от потенциалните ни клиенти“, оплакват се момичетата от оптиката. Те монтирали специални метални прегради пред витрината, за да не може да се сяда. „Не се чувствам особено сигурна и винаги се притеснявам, когато се стъмни. Вечер е пълно с мигранти“, казва Катя.
Димитър, охранител на паркинг, потвърждава: „Всяка вечер изникват 20-30-40 чужденци, които се събират тук на пресечката и крещят“. Според него българите в района избягват да излизат, щом се мръкне. „Преди около 3 месеца имаше бита възрастна жена“, казва той и добавя, че преди седмица продавачка в близък магазин за алкохол и цигари е била нападната и удряна в главата „от бежанец“. Потърсихме битата възрастна жена на посочения адрес, но никой не ни отвори. Продавачката Михаела пък ни каза, че върху нея не е упражнено насилие.
Не всички се чувстват некомфортно сред бежанците. Евгения, която работи в магазин за арабски стоки, споделя, че често идват като клиенти: „Влизали са при мен на групи, понякога по 40-50 души. Повечето са момчета на по 18-20 години, рядко има жени и деца. Никога не съм се страхувала, те са любезни и усмихнати. Случвало се е да ме крадат наши – българи, както и цигани, но никога – бежанци“. Разказва, че чужденците престояват у нас „за ден-два максимум“, защото от началото на бежанската криза не е виждала нито един мигрант в района 2 пъти.
Нейната колежка Даниела потвърди, че циганите в района крадат, а след това се опитват да се представят за бежанци. „Правят го нарочно, за да създават негативно настроение спрямо мигрантите. Освен това циганите се бутат сред бежанците, провокират ги, обещават им, че могат да ги прекарат където поискат, искат им пари“, казва тя.
А някои мигранти са състоятелни. Иракчанинът Хюсеин от магазин за поправка на телефони казва, че е имал клиенти бежанци с „много хубави телефони“, за това свидетелства и златар. „Някои са с нормални апарати, но има такива с големи джиесеми и маркови дрехи, явно не всички са в окаяно състояние“, обясняват от ателието.
Част от парите си мигрантите ползват, за да купуват лекарства: „Пращат ни ги с краста от границата, масово са болни, често си купуват медикаменти“, заяви аптекарката Александра и не крие, че когато е на смяна след 18 ч., винаги се заключва отвътре. По думите й бежанците не знаят и дума български, английският им е лош и пазаруват с араби, които живеят у нас и им превеждат. Плащат си редовно, проблемът е, че се струпват по улиците на големи групи и блокират движението.“ Имаше много бежанци през ноември-декември, но сега вече няма толкова. Преди имаше повече жени, дори с боси дечица, сега има мъже. Или са по центровете, или стоят по квартири, студено им е. Не сме видели лошо от тях“,завършва аптекарката.
На същото мнение е и Мануела, която работи в магазин за телефонни услуги: „Дори напротив, когато сме им връщали погрешка повече пари, те винаги след това са ни ги давали до стотинка. Идват обратно в магазина, някой им е разчел касовата бележка и ни връщат остатъка. Мога да кажа само добри думи за тези хора, не са като циганите, които крадат“, разказва служителката.
Обиколихме 15-тина магазинчета, от които поне в половината имаше табели на арабски. Не всички бяха преведени на български. По уличките се вижда смесица от българи и бежанци. Кварталът бавно се променя от времето, когато Сирия още беше стабилна държава. Промяната не е драстична, но определено е осезаема.
Още новини от София и региона вижте ТУК.
Гласувайте в конкурса „Кмет на месеца“ ТУК.
