Тя е шахматната надежда не само на Благоевград, но и на България. Защото носи с чест и достойнство името на древноримската богиня на победата Виктория. Само на 10 години е, но сякаш е обречена да постига успехи в любимата си игра – шаха.
Както и да води дълги битки с по-големи от нея. В момента жъне победа след победа на републиканското първенство в Пловдив, където нейни съпернички са 12-годишни шахматистки. Е, има и загуба срещу най-добрата, като на финала на партията направила грешен ход и това й коствало ремито.
„Много е разстроена от това поражение. Винаги иска да е номер едно. Не признава никое друго място освен първото. Много е амбициозна и трудолюбива”, разкрива майката на Виктория – Величка Стрендева.
Специалисти сравняват малката Вики със световната ни шампионка по шах Антоанета Стефанова. И има защо. Момичето е родено на 27 февруари 2006 година в семейството на двама счетоводители – Величка и Живко. Зодия Риби е и “плува” в свои води, когато седне зад шахматната дъска. Започва да играе на 6-годишна възраст.
На първото си участие в състезание през 2012 година печели 1-во място във възрастовата група до 8 години. До момента има спечелени много купи, окичила се е с десетки медали. Разбира се, че най-много са златните. Печели титли във всички популярни турнири в България.
Талантът й е забелязан от треньора в шахматен клуб “Виктори” в Благоевград Марин Атанасов. Там тренира по три пъти в седмицата, а вкъщи – всеки ден. Така е до миналата година, когато започва да играе в столицата при гросмайстор Петър Генов. Много често сяда срещу по-големи от нея противници, но не се стряска. Вече е свикнала да побеждава каки и батковци.
“Шахът е хоби за тате Живко. С него най-напред мерих сили вкъщи. Той ме насочи към тази велика игра. От него разбрах, че пред шахматната дъска няма малки и големи, а можещи и повече можещи. Тази игра за мен вече е най-важното нещо”, признава малката шахматистка.
Не крие че понякога й е доста трудно по време на състезанията. Все още крехката й физика не издържа на натоварването. Налагало й се е да играе 7 партии само за ден. С това си обяснява и грешния ход за загубената партия на републиканското, където е в момента.
Преди това изцедила силите си в продължение на повече от 5 часа, за да победи в другите партии за деня. Никога не забравя съветите и уроците на баща си и на треньора си. Знае, че не бива да се притеснява от противника, да мисли спокойно, да не бърза с ходовете, да е търпелива, съсредоточена и много наблюдателна.
Защото дъската е като бойно поле – трябва да начертаеш стратегия и да я приложиш по начин, който ти гарантира успеха. Виктория не е фаталистка, няма талисмани или ритуали преди партиите.
“Вярвам в силите си. Постепенно натрупах самочувствие. Играла съм дори в турнири за 12-годишни. Останах на шесто място, но бях доволна от представянето си. За мен шахът е събран в три думи – сядам, играя и бия. Любимата ми фигура е дамата, тъй като е най- силна. Като стана голяма и аз искам да съм така силна, да правя винаги правилни и умни ходове”, разказва възпитаничката на Трето основно училище “Димитър Талев” в Благоевград.
Радва се, че засега успява да съчетава шаха и училището. Любимите й предмети са математиката и българският език. “Наученото остава за цял живот, то ще ми помогне да знам много, когато порасна. Не подценявам уроците за сметка на шаха. Уча си бързо – за час, час и половина съм готова. Късно вечер съм пред компютъра, за да играя отново.
В интернет намирам по-силни противници, понякога местя фигурите до полунощ. Хубавото е, че родителите ми проявяват разбиране към моята слабост”, разказва момичето, което е в четвърти клас. За нея връщане назад от пътеката на шаха няма.
Получава непрекъснато кураж от майка си Величка и татко си Живко. Любопитното е, че шахът спечели талант, а женският футбол загуби такъв. Преди 4 години я записали в интерната да играе футбол. Но в нейния набор нямало момичета, играла известно време с момчетата, но малко се срамувала.
„Не спирам да ритам топка, но това е на второ място след шаха. По турнирите намирам време и с футбола разпускам от напрежението над шахматната дъска. Вече три месеца ходя и на художествена гимнастика, много нежен и красив спорт. Съчетавам нещата, не се уморявам, не е за сметка на шаха”, уверява Вики. В момента тренира в град Червен бряг. По простата причина, че тамошният клуб осигурява финансиране за явяването й на четири състезания по шах в България.
Поема разходите за хотел, за път и дневните за храна. Но няма пари за състезания зад граница. А желанието на Вики и нейните родители е да може да пътува и да сверява часовника си с най-добрите на различни международни и престижни надпревари.
„Искам да премеря сили с най-силните шахматисти на моята възраст в целия свят, но не мога заради липса на пари”, казва с тъга малката шахматистка. „За съжаление нямаме финансова възможност да й осигурим такива турнири и съперници. Няма да откажем помощ, но не щем да досаждаме на хората и да ги молим за такова нещо. Но сме наясно, че растеш тогава, когато се каляваш в битки с най-добрите. Още помним мъките, за да успеем да я изпратим на световното първенство в ЮАР през септември 2014 година”, разкриват родителите на момичето, което учи в Трето основно училище „Димитър Талев” в Благоевград. Тогава благодарение на училищния директор Михаил Спасов, на помощника му Васил Чолаков и на учителката Мила Чолакова се свързали с Евгени Маринов от София.
Човекът закупил билетите за Вики и баща й за отиване и връщане на световното. Там завършва на 20 място при жестока конкуренция на шахматисти от целия свят. Мечтата й е да стане шампионка, да създаде свой клуб, да обучава малки шахматисти. Има си и резервна мечта – да стане стоматолог. Ако не се получи с шаха, ще лекува зъби.
“Искам да отида в чужбина, да видя нещо ново, да усетя това предизвикателство. Не крия, че ми се ще да бъда и в друга държава. Но няма да забравя родината си и винаги ще помагам с каквото мога за по-доброто бъдеще в нея”, споделя малката шампионка.
Фондация „Димитър Бербатов” също я отличи
Талантът на Виктория Стрендева не остана скрит и за Фондация „Димитър Бербатов”. Тя бе сред номинираните в раздел „Спорт” за 2015 година. Заслужи си това признание с успехите през 2014 година на шахматната дъска. Безспорно най-голямата й победа бе спечелването на златен медал на републиканското първенство за момичета до 8 години. „Остана втора, не получи стипендия от фондацията на най-добрия ни футболист Димитър Бербатов. Но сме благодарни за признанието, Вики има сертификат от фондацията. Община Благоевград също й връчи отличие – „Най-млад състезател с голям международен принос”, разказва майката Величка Стрендева. Още на първото си участие в състезание през 2012 година Виктория печели 1-во място в 8-годишна възрастова група. Тя има титли във всички популярни турнири в България. През 2013 година печели 1-во място на международния турнир “Надеждите на света” във Варна. Печели различни други турнири през 2014 и 2015 година.
Още новини от Благоевград и региона вижте ТУК.
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
