Г-н Герджиков, като член на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Бйлгария, участвахте в срещата с премиера Пламен Орешарски. Имаше ли полезен дебат?
Принципно, диалогът между централната и местната власт е изключително важен и необходим, а и става все по-актуален. На срещата с премиера Пламен Орешарски отидох с такава нагласа. И Слава Богу, срещата отговори на очакванията ми – беше изцяло прагматична. От сдружението се поставиха много въпроси, свързани и с работата между институциите, с проблеми в нормативната база, с продължаване на процеса на децентрализация. В този смисъл всякакви политически тълкувания на срещата, според мен са абсолютно неуместни. Тя не показва, нито подкрепа, нито отрицание към новия кабинет, както казах, беше изцяло прагматична. Надявам се, експертното говорене да се пренесе в отделните министерства, защототам има да се върши конкретна работа. София има проекти, които трябва да се довършат в рамките на този програмен прозорец до 2014. В същото време активно да се готвим за следващия период до 2020-та и това зависи именно от работата с конкретните министерства.
Какви ангажименти пое премиерът?
Премиерът изрази готовност да подкрепя сдружението на общините в работата му за по-голяма децентрализация и за създаването и усъвършенстването на законите, свързани с местното самоуправление. Целта е, общините да могат да се развиват самостоятелно и да имат повече приходи, които в крайна сметка са в полза на гражданите. Идеята да присъства по един министър на заседанията на НСОРБ беше на министър-председателя и тя разбира се, се прие добре. Ние и преди сме осъществявали подобни срещи. Участници в дебатите са били и министри, и депутати, и председатели на парламентарни комисии. Това не е революционно предложение, но е полезно, показва желание за прагматичен деалог, който да води до реални резултати.
Какви предложения би направил Столичният общински съвет, респективно общината, по Закона за обществените поръчки и по този за местното самоуправление?
По Закона за обществените поръчки определено има какво да се работи. София е градът, който усвоява най-много европейски средства и съответно е възложител на големи обществени поръчки. Преди да говорим конкретно за този закон, или за Закона за местното самоуправление, или който и да било закон, трябва да поставим въпроса за това колко се чуват общините. Много е важно да се знае и да се разбира, че общините имат капацитет и работят пряко по проблемите на хората, директно оперират по европейски програми, както се казва, работят на терен. Затова ще настояваме да участваме в разработването не само на този, а и на всички закони, които засягат местното самоуправление, защото имаме експерти, и в общинския съвет, и в администрацията.
Освен закона за обществените поръчки, през 2014 г. влиза в сила и Законът за публичните финанси. В него се определя начинът, по който се разпределят публичните финанси за общините. От няколко години има предложение на сдружението на общините, в този закон да се даде рамката и основните принципи на бюджетния процес, а конкретиките и спецификите на местните финанси да се разпишат в специален закон. От Столичната община имаме още предложение за изменение на Закона за местните данъци и такси. То би могло да се въведе много лесно и ще е с положетелен ефект. Идеята е, законово да се предостави правото на гражданите и на юридическите лица да могат да подават своите данъчни декларации по електронен път. Това е регламентирано по отношение на Националната агенция по приходите, но го няма за общините. Ако се въведе и за нас, ще спести време и средства и то на всички – и на гражданите, и на бизнеса, и на администрацията – ще облекчи като цяло обслужването.
Как гледате на предложението за обезщетение от 120 лева месечно на децата, които не са намерили място в забавачка?
За съжаление, ще трябва да дам веднага негативен пример за работата на новия парламент. Едно от първите неща, което разглеждаха е за изменение в Закона за народната просвета, с безумното предложение да се раздават пари на калпак за деца, които не са успели да се класират за ясли и детски градини. Многократно сме коментирали това предложение, до какви резултати ще доведе – най-малкото ще спре строителните програми на общините за детски градини. София има програма за справяне с проблема. През последните няколко години са открити над 8 500 нови места. Изчисли и сме, че ако продължаваме да работим с този темп, до две, три години, проблемът ще бъде решен. Но това е при условие, че нямаме бомбастичен приток на желаещи. А такъв закон, предпоставя точно това като следствие. Всяко едно дете, където и да се намира в България, може да се регистрира в нашата електронна система и съответно да кандидатства за 120 лева обезщетение. Ще се записват с ясното съзнание, че няма да бъдат приети с цел да получават тази компенсация. Този проблем ще се появи не само в София, но и в другите големи градове, които имат затруднеия с местата като Варна, Бургас, Пловдив, Стара Загора. Тоест, това предложение ще доведе до една изкуствена миграция с цел да се получават компенсации. И изобщо, да се дават предложения за закони, които касаят местното самоуправление, без да се пита местната власт е неефективно и нередно. Да не говорим, че не бива да се приемат закони, с които се вменяват задължения на общините, за които не са осигурени финансови ресурси. Това може да доведе само до притискане на кметствата, да вдигат собствените си данъци. А това в условия на криза, ние смятаме, че не е добър вариант. Затова ние настояваме да участваме в изработването на тези закони, имаме експерти, както в НСОРБ, така и в Столичната община.
Как се разпределя бъдещата оперативна програма “Региони в растеж” и ще може ли кметството да продължи големите си проекти?
Предложението, което получихме от МРРБ, по време на служебното правителство, е средствата по тази оперативна програма, да се разпределят в четири нива, в зависимост от големината на населените места. За София, която е на първото ниво, са определени средства в размер на 600 млн.лева за следващия програмен период. В обсъждането на критериите, ние ще настояваме да се отчете, че София е, не само, най-големият град в България, а изпълнява и много други функции като столица на България. Смятаме, че сумата е недостатъчна, но в никакъв случай не искаме да влизаме във война с останалите общини в държавата. Все пак, ако успеем да запазим тази сума, смятаме, че тя ще ни даде възможност, да продължим работата по благоустройството на града и по многото проекти, които сме подготвили . Те са в областта на транспортната инфраструктура, образователната, културната, социалната, туристическата сфера, както и цялостното обновяване на централната градска част. Тук е мястото да споделя, че София е единственият град, който е готов със своя интегриран план за градско възстановяване и развитие. Това е изискване на европейските институции. В този план ние имаме предвидени над 140 проекта на ориентировъчна стойност над 1 млрд.лева. В този смисъл, 600-те млн.лева са 60% от това, което сме заложили като проекти. В проектите има, разбира се, и самоучастие с пари от бюджета.
Смятате ли, че трябва да има Закон за София?
Мисля, че трябва да има Закон за София, защото този град има уникален статут в структурата на държавата като столица. Но, за да има Закон за София, да ги има и другите закони, трябва да има работещ парламент. И пак се връщаме към въпроса, кой и как да изработи закона, след като в Народното събрание се говори само и единствено за назначения и най-важната тема е националната сигурност. Човек ще си помисли, че сме във военно положение.
Ако този кабинет се задържи, не се ли опасявате от реваншистки решения и мерки спрямо София, която е една от „крепостите” на ГЕРБ?
За съжаление, ние сме виждали, живяли сме, аз дори съм работил в обстановка на вражда между държавата и собствената й столица преди 2009 г. Не ми се иска да си спомням, а още по-малко да допусна, че това пак може да се случи. София като голям град и като столица се нуждае от подкрепата на държавата. Силно се надявам, без значение, кое правителство е на власт и как се казва министър-председателят, няма да застават срещу столичани. А, що се отнася до екзистенциалния въпрос, колко време ще издържи това правителство, за съжаление, първите стъпки, които направи, показаха една дълбока обвързаност с някакви неясни за обществото уговорки. Следващите стъпки не ни убедиха, че това е просто една грешка, а задълбочиха усещането за задкулисие. Казвам това с ясното съзнание, че всяка нестабилност вреди на развитието на общините и на София, но ми се струва, че в тази ситуация бързите избори са най-добрият вариант.
