На 1 юни цяла България гледа към Враца. Градът под историческия връх Околчица, където четата на Ботев води последните си битки, а поета революционер намира лобното си място, всяка година на тази дата е столица на патриотизма. Концертите, родолюбивите инициативи и кулминацията – тържествената заря-проверка на централния площад "Христо Ботев", обичайно се следят от всяка точка на страната, както и от сънародниците ни в чужбина.
1 юни освен празник на децата и ден за почит на падналите за свободата на България е и официално обявен за Ден на Враца.
Тази година градът под Балкана ще е по-тих от обичайно. Тържествена сесия на местния парламент няма да има. Отлага се и връчването на официалните звания "Почетен гражданин" и "Награда на Враца".
Коронавирусът и мерките срещу разпространението му лишиха врачани и от традиционните празнични чествания, известни като Ботеви дни. Заради епидемията площадът, кръстен на героя, за първи път няма да събере хиляди на тържествен митинг вечерта, заря-проверка с участието на президента и военни също няма да има.
За първи път обаче на 1 юни градът ще бъде огласен от сигнала на бойната тръба на руския войник Петлак ще прозвучи в целия град. Точно в 22 часа над града и Балкана ще се разнесе тържественият звук на тръбача – Вестител на свободата, а небето ще бъде озарено от празнична заря.
Паметникът на Петлака, разположен в живописна местност над града, е построен пре далечната 1961 година. По традиция всяка неделя, точно в 12.30 часа, той възвестява със звук от тръбата си идването на свободата. Сега за първи път той ще огласи града на 1 юни.
Въпреки извънредната ситуацията, която не се помни дори във военно време, кметът на Враца Калин Каменов предложи алтернатива за почитане на героите, обезсмъртени чрез подвига си във Врачанския Балкан.
“Бъдете част от честванията по повод подвига на Христо Ботев и неговата чета", призова Каменов от страницата си във Фейсбук. Той апелира врачани да дадат тон на националната вълна за почит към делото на поета революционер, като запишат видео, в което рецитират част от стихотворение на гениалния поет и революционер или припомнят свое участие в Ботевите дни или националния поход "Козлодуй-Околчица" и го качат във фейсбук на 1 или 2 юни.
"Нека се включат и децата, както и хора от цяла Българи! Използвайте #БотевиДни2020 и #Враца, за да могат всички видеа да бъдат обединени. Да бъдем заедно в името на Ботев!”, апелира още кметът на Враца и коментира, че за да почетем Ботев не е нужно да сме на площада с фойерверки, а да носим патриотизма в сърцата си.
Каменов припомни, че вместо традиционния национален поход от Козлодуй до Околчица, утре знамето на революционерите от брега до паметния връх в Балкана ще пренесат велосипедисти, футболисти и спортисти от Враца. Геройското трасе ще бъде изминато за около 6 часа под формата на смесена щафета. Тя ще завърши на историческия връх, малко преди да завият сирените в 12 часа.
Днес в града под Вола ще се отслужи панихида в памет на героите и символично ще бъде запален вечният огън до паметника на Христо Ботев.
Честванията в памет на войводата започват още преди Освобождението, но първите документирани прояви са от 1884 г. – на козлодуйския бряг и на Милин камък, където четата удържа бляскава победа. Вчера там кметът на общината, заедно с малката си дъщеря Калина, заместникът си Мария Попова и кметовете на близките села поднесоха венци на мемориала на героите.
През 1885 г. във Враца е изработен устав за Ботевите чествания, като главно действащо лице на събитията е Васил Кънчов. Още от тогава всички прояви се подготвят от оргавизационен комитет, чиито председател е кметът Враца – традицията продължава и до днес.
В началото честванията са били на 3 важни места – на козлодуйския бряг, където четата слиза от парахода „Радецки“, на връх Милин камът, където тя удържа първата си и единствета победа над турците, и на лобното място на Войводата в Балкана.
През 1901 г. комисия прави опит да установи мястото, на което е бил убит Ботев. От същата година започва поклонението в Балкана. Към края на Първата севтовна война над основния камък на Околчица е поставена табела. Половин век след гибелта на Войводата, Ботевите поклоници са приканвани да отдадат почитта си на връх Вола, макар че всички прояви са били на връх Околчица.
През 1937 г. е издигнат 30-метров паметник, завършващ с опълченски кръст. Връх Околчица е избран за мястото като най-видимо и значимо място в Балкана. 12 години по-късно – през 1949 г., в духа на времето, връхната част на паметника се превръща в петолъчка, но през 1992 г. паметникът връща опълченския си кръст.
