На 16 април отбелязваме Деня на Българската Конституция и професионалния празник на юристите. На днешния ден през 1879 г. Учредителното събрание гласува и приема Търновската конституция – първата конституция на България. Събитието се случва във Велико Търново след Берлинския конгрес /13 юни-13 юли 1878 г./.
Официалното й наименование е „Конституция на Българското княжество". Създадена е след конституциите на Гърция, Сърбия и Румъния, но в традицията на българските интелектуалци от освободителните борби и с участието на юристи и други българи, получили висшето си образование в елитни Западноевропейски университети.
Проектът за Органически устав за държавното устройство на българското княжество е изготвен в канцеларията на Временното руско управление и съгласуван с български общественици и руска имперска комисия. Учредителното събрание, свикано на 23 януари 1879 г. внася големи промени в Проекта, вкл. промяна на наименованието му. При това обсъждане се формират две групи – либерали (младите) и консерватори (старите), като в повечето случаи се налагат схващанията на първите.
Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението през 1878 г. Съгласно чл.4 „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство".
Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и общинско самоуправление.
Новаторска и прогресивна за времето си с либерален характер, Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на производствените и обществени отношения. Закрепени са свободата на печата и правото на сдружавания и други.
От друга страна, съобразно Конституцията си Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия – властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля.
Любопитен факт е, че в документа няма глава за съдебната власт (като гаранция за правовата държава), няма и контрол за съответствие на законите с конституцията. Гражданите се именуват като „поданици".
