На 5 декември българската православна църква чества празника Свети Сава.
Преподобни Сава Освещени – от Кападокийската област, живял през VI век. На осем години отишъл в манастир, на 18 години – в Иерусалим станал монах, основал Велика лавра. Голям подвижник и чудотворец, починал на 94 години.
В народните представи, свети Сава е жена – светица, сестра на Варвара и Никола, покровителка на чумата, макар че в отделни райони на страната честват празника като на светец – мъж, покровител на вълците (вълчи пастир).
Обредните практики на Св. Сава са сходни като тези за Св. Варвара, защото двете сестри подготвят всичко за деня на брат им Никола. „Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава”, казва народната приказка. Сава е свързана и с плодовитостта, за това на този ден яловите булки изпълнявали ритуал заедно с най-старата жена в дома.
Жената, която искала дете правела обреден хляб. Започвала да пресява брашно със сито обърнато наопаки, а най-старата жена й казвала „Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема”. Предците ни изпитвали страхопочитание към Св. Сава, защото вярвали, че „засява” болестите по хората, от там идва и израза „Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява”.
На Савинден се подготвя Никулденската трапеза, а на някои места приготвят в чест на мъртвите варено жито и го раздават на гробищата за помен. На този ден празнуват именниците – Сава, Савка, Владислав, Владислава, Слав, Слави, Славка, Славчо.
