Свети Антоний поставя началото на християнското монашество. Той е лечител и покровител на ковачите.
Родил се около 251 г. в Египет в семейство на благочестиви и заможни родители. На 20 години той останал сирак с богато наследство и дълг да се грижи за по-малката си сестра. Но Антоний не бил изкушен да се възползва от несметните материални блага – той послушал Бог да се откаже от своето имущество и да го даде на бедните. Така и направил, след което се отдал на подвижнически живот. Множество съблазни се опитвали да отклонят светеца от праведния път. Но заради силната си вяра и воля, той не се поддавал. Двадесет години Св. Антоний прекарал при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него идвали стотици болни и нещастни души, за да търсят лек и спасение. Праведникът разговарял с тях, помагал им и ги насочвал към Божието Спасение. По-късно той се заселва в Писпир, където животът му минава в молитви и проповеди. Доживява до дълбока старост – отива си от земния свят на 105 години. Погребан е на тайно място, като след време мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.
Според народните вярвания Антон и Атанас са двама братя ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова не случайно двата празника са един след друг и се честват като дни на ковачите, железарите и ножарите.
Честит имен ден на Антон, Антоанета, Антония, Антонио, Андон, Тонка, Дончо, Донка!
