На 25 ноември честваме деня на първия епископ на българския език Св. Климент Охридски.
Мястото на раждане не е установено със сигурност, но се смята като най-вероятно Солун около 840 г. Той бил ученик на българските просветители Св. св. Кирил и Методий. Докато ги придружавал в Рим, бил ръкоположен в свещенически сан от римския папа Адриан ІІ. След смъртта на Св. Методий, немското духовенство изгонило из Моравия апостолите на славянската реч. Тогава Св. Климент заедно със свои събратя намерил добър прием в родната си България, която вече официално била приела християнството и имала нужда от учители на славянски език. Благоверният цар Борис–Михаил изпратил Климент (886 г.) в югозападната половина на своята обширна държава, в македонската област Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид. Там той работил между новопокръстените българи като учител и свещеник. Тогава светецът основава Охридската книжовна школа, която е главен български културни център през Средновековието.
През 893 г. на събора в Преслав Климент бил избран за “пръв епископ на българския език”. Като свещеник и епископ той неуморно работил 30 години (886-916 г.) за утвърждаване на християнската вяра сред своя народ. Денем той обучавал деца и юноши, а нощем се молел и пишел. Превеждал книги от гръцки на български език, съставял проповеди за празници, които сам произнасял или неговите ученици ги прочитали пред новопокръстения български народ. Построил църкви и манастири, а с молитвата си извършвал множество чудеса.
Той опростил глаголицата и съставил буквите на тъй наречената славянска азбука “кирилица”. Само в западната половина на тогавашна България Св. Климент имал около 3500 ученици, които приемали свещен сан и постепенно измествали из България гръцкото духовенство с неговия непонятен за простия народ гръцки език. Просветителят само си приготвил предварително гроб в основания от него манастир “Св. Пантелеймон” и на 27 юли 916 година напуснал земния свят.
След смъртта му Господ го прославил с благодатни чудеса. Жития и служба на св. Климент са съставени от негови непосредствени ученици или от далечни наследници на епископската му катедра, като знаменитите охридски архиепископи Теофилакт (1094-1107 г.) и известният канонист Димитрий Хоматиян (1216-1234 г.).
Българската православна църква е възприела да празнува неговата памет и именния му ден – 25 ноември, а на 27 юли – в деня на неговата смърт, тя чества паметта на всичките свети Седмочисленици: Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
Имен ден празнуват Климент, Климентина и Клементина!