На 19 март честваме Тодорова събота, известна като деня на коневъдството и конния спорт. Празникът е в памет на Свети великомъченик Теодор Тирон.
Според легендите император Юлиан решил да се подиграе с християните, като ги накара да ядат идоложертвена храна по време на Великия пост. Затова той наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с кръв от принесени на идолите жертви всички постни храни на пазара. Той изпълнил заповедта. Но за Божието око това не могло да остане тайна.
Тогава Свети Теодор Тирон се явил на константинополския Архиепископ Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник, заръчвайки му да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на Архиепископа какво да консумират през това време, Теодор отговорил: да си приготвят коливо – жито, то да им бъде храната.
Най-интересният момент от Тодоровден е кушията. При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм.
После идва ред на любимото на всички конно състезание. Победителят се награждава, като конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода.
На празника се изпълняват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата. В Западна България младата булка, облечена в невестинската си премяна, отива на църква в петък вечер. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и отгоре специален колак. Невестите остават отвън, а свекървите влизат вътре, където свещеникът “отчита донесеното”. По пътя до вкъщи те и другите жени ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, за да расте посятото.
В някои райони се изпълнява и друг интересен обреден обичай за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата булка приготвя малки хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от тях, а домакините й пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където са и зетят, и свекървата и се слага обща трапеза.
Рано на Тодоровден майките изкъпват децата си, за да не ги боли глава, да не се разболяват.
Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива.
На този ден имен ден празнуват Тодор, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана, Найден. Традиционно на трапезата има пита с мая, леща, чорба от гъби. /Novanews
