В навечерието на Деня на светите братя Кирил и Методий едноименната Национална библиотека в София ще остане без "вход свободен". Причина за това е неотложен ремонт на покрива на сградата. Въпреки това от ръководството са предвидили компенсации за всички читатели в най-големия пазител на книгите у нас. Какви изненади е подготвила бибилиотеката? Чете ли българинът? Променя ли се вкуса му към книгите през годините? Традиционна хартия или електронни страници? По темата за словото, културата и писмеността разговаряхме с Красимира Александрова – директор на Национална библиотека "Св.Св. Кирил и Методий".
– Г-жо Александрова, ден преди един от най-големите родни празници – 24-ти май, в който честваме делото на Солунските братя, векове след създаването на глаголицата, можем ли да кажем, че в днешно време българинът чете?
– За темата за четенето съм съвсем спокойна и категорична да заявя, че българинът чете. Националната библиотека има специфични функции и при нас се ползват документите на място, в читалните. За наша радост мога да посоча като факт, че броят на читателите е в пъти завишен. Това означава, че интересът към четенето, към библиотеките по никакъв начин не е намалял по отношение на нашата аудитория. Следя тенденциите както в Националата библиотека, така и в страната, както и в световните библиотеки. Новото са съвременните възможжности за използване на технологиите – балансът и постигането на равновесието между книга в хартиен (традиционен) и дигитален формат.
– Традиционна/хартиена книга или такава в дигитален формат предпочитаме?
– В качеството си на директор на Националната библиотека и като университетски преподавател моите наблюдения са, че мъничко натежава това отношение към книгата по отношение на традиционния вариант. В същото време наблюдавам хора, които са от т.нар. "трета възраст", които с лекота използват интернет, таблети, четат електронни книги. Това е по-скоро възпрос на личен избор.
– Какви книги обича да чете българинът?
– Много хора казват "Аз обичам да чета", но за мен е важно следващата част на изречението – какво точно четеш. Това е изключително важно особено за младите хора, защото формирането на култура на четенето е процес на отговорност на семейството, училището, библиотекарите. Защото това гради личността. Какво точно четем зависи от възможността за достъп до съответното търсено издание и интересите. Много често хората предпочитат книги, които се презентират в сайтовете. Но липсва базата, основата – българска и чужда класическа литература. Без нея не може да се надгражда след това.
– Има ли мода в четенето? Променя ли се вкуса на българите във времето?
– Да, вкусът се променя, има много нови подходи, които определят интересите. Има завишен интерес по отношение на историческата литература. А фентъзито винаги е на дневен ред.
– Кои са най-четените произведения и любими автори през миналата година?
– В Националата библиотека идват изследователи, научни работници, дипломанти, докторанти. Така че акцентът при нас е монографична литература, архивни документи. По тази причина не бих си позволила да правя тази класация, не сме провеждали подобни анкети и проучвания.
– Какви читатели идват в Националната библиотека? Кой е най-малкият и най-възрастният любител на книгите?
– От 2017 г. в Националната библиотека могат да се регистрират млади хора, които са навършили 14 години (имат лична карта). Нашата цел е да изпреварим тяхното завършване на средното образование и да им дадем възможност да влязат в библиотеката преди това. И сега в тези предпразнични дни много често с нас се свързват предподаватели, училищни директори, които искат да доведат своите ученици, за да се ориентират в библиотечната среда, да знаят какво биха могли да търсят и как да го намерят. Именно това ориентиране в съвременната информационна среда е ключово за младите хора. По-възрастните читатели имат повече умения, житейски и изследователски опит. При нас е пъстро. Последните години в големите пространства в коридорите на библиотеката създадохме зони за срещи, отдих и разговори. Функциите на библиотеката вече в голяма степен са социални – места за контакти, комуникация, места, където могат да бъдат видяни различни експозиции. Много рядко се случва тук да има само една изложба. В момента могат да бъдат разгледани четири експозиции, които носят своето дълбоко съдържание и смисъл.
– Поради ремонт библиотеката няма да предостави "вход свободен" за 24-ти май. Какво включва той, кога се очаква да приключи и какво ще предложите на посетителите след празничните дни?
– Още през 2018 г. веднага ремонтирахме покрива, който пропадна през февруари. От два месеца се извършва основен ремонт на целия покрив на библиотеката. Той не е ремонтиран от създаването на сградата през 1953 г. Използваме тези няколко почивни дни, в които ще се отворят покривните пространства над читалните в централното фоайе. Тъй като сме поели ангажимент и изискване към строителите да не преустановяваме работния цикъл, тогава е единствената въможност да се предприемат тези ремонтни дейности. Надяваме се до средата на юли библиотеката да има нов покрив. Това е кардинално решение, за да престанат проблемите с течовете, които застрашават нашите колекции. Ще намерим начин да се реваншираме пред нашите читатели през месец юни, когато сме подготвили много интересни събития.
– Въпреки реконструцията, какво могат да видят читателите на библиотеката?
– Още сега в дните около 24-ти май и до края на месеца може да бъде разгледана изложбата 1150 години от успението на Константин-Кирил Философ. В залата "История на книгата" (това е първата музейна експозиция у нас, която е тематично обвързана с историята на книгата) сме подредили изложба по повод 1100 години от създаването на манастира Зограф. В западното фоайе утре ще бъде подредена изложба, свързана с историята на читалищата в България. Наред с това – през цялата година, има експозиция на периодичен печат вестници от края на 19 и началото на 20 век. Подредена е и постоянна ескпозиция с празнични календари на българина, която представя характерни традиции и обичаи за всеки месец. Въпреки ремонта, в навечерието на 23-ти и 24-ти май сме подготвили оцветяване на фасадата на Националната библиотека, което е тематично и носи наименование "Словото". Това е едно въведение към библиотеката – изложбата за Константин-Кирил Философ носи името "Гласът на словото".
– Възпитава ли се любовта към четенето? Като възрастни хора, ако в детството не сме се научили да обичаме книгите и да четем, може ли това да се случи по-късно?
– Може и трябва да се възпитава, но малко се говори по тази тема. Добре е да се започне от ранна детска възраст, но понякога се налага това да се случи по-късно. Въпрос на мотивация. Ако има човек, който знае как да го направи, да има подходи, да обмисли как да се направи и насреща да има едни хора, които са готови поне да го чуят – след това резултатие започват сами да идват.
