Казусът със затворената българска църква “Св. св. Викентий и Анастасий” в Рим продължава да търси своето решение.
Според документ на Министерство на външните работи, изготвен от Ермелина Пейчева – дипломатически служител първа степен, държавата трудно може да се възпротиви на взетото решение за затварянето на храма, защото държавата и църквата не са едно.
В становището, което е адресирано до посолствата ни в Берлин, Прага, Братислава, Берн, Будапеща, Варшава, Виена, Рим, Ватикана, Мадрид, Лисабон, Париж, Лондон, Дъблин, Хелзинки, Брюксел, Хага, Столкхолм, Копенхаген и Осло, се посочва, че в чл. 13, ал. 2 от Конституцията на Република България се постановява разделянето на държавата от църквата.
Документът е подписан от Иван Василев , който е началник на Втори европейски отдел и от директора на отдел “Двустранно европейско сътрудничество” в МнВР Красимир Костов.
По този начин се парират опитите на духовниците ни във Вечния град да се преборят “Св. св. Викентий и Анастасий” да отвори врати отново.
Какъв е случаят обаче?
Църквата, която през 2002 г. папа Йоан Павел II ни отреди като място, където можем да провеждаме литургиите си в Рим, се оказа затворена на 1 юни 2013 г. Предтекстът е, че предстои сградата да бъде ремонтирана, като обновителните дейности ще продължат между 2 и 4 години. В този период обаче българската общност и туристи в Рим остават без място, където да запалят свещ и да се помолят.
“Св. св. Викентий и Анастасий” се намира до фонтана “Треви”, а скандалите около храма на българската православна общност имат дълъг генезис.
На 19 май 2013 година архимандрит Климент отслужва литургия при молитвеното присъствие на Константийския епископ Антоний, викарий на Западно- и Средноевропейския митрополит. След това получава известие от монсиньор Джанджулио Радиво, който е католически свещеник и ректор в храма, че предстои църквата да бъде затворена още през същия месец. Мотивите за ремонта са, че “от гледна точка на сграден обект представлява опасност за живота на служителите и посетителите”.
Последната проведена служба в “Св. св. Викентий и Анастасий” е на 26 май, като на нея присъства и бившият транспортен министър Кристиан Кръстев от временното правителство на Марин Райков. За да влязат в храма обаче, миряните трябва да разбият с чук стъклото на затворената врата, като за целта са получили разрешението на епископ Антоний.
Дни след това църквата е окончателно затворена.
Духовниците продължават борбата за нейното отваряне, обръщайки се за съдействие от външно министерство. От отговора на ведомството става ясно едно – държавата и църквата са две различни неща. Посочен е и чл. 41, ал. 3 от Виенската конвенция, който гласи, че на териториите на дипломатическите мисии не могат да се изпълняват функции, различни от тези, посочени в Конвенцията.
Точният текст е: “Помещенията на представителството не трябва да се използуват за цели, несъвместими с функциите на представителството, така, както те са предвидени от настоящата Конвенция или от други норми на общото международно право, или от специалните споразумения, в сила между изпращащата държава и приемащата държава”.
От външното министерство все пак уточняват, че дипломатическите мисии могат да съдействат на църковните общности, да търсят готови сгради и т.н.
Липсват обаче няколко елемента. От ведомството, позовавайки се на чл. 13, ал. 2, която гласи: “(2) Религиозните институции са отделени от държавата“, забравят да приложат тълкувателно решение 2 от 18 февруари от 1998 г. на Конституционния съд (КС).
Магистратите ясно посочват, че въпреки формулировката на ал. 2 от чл. 13 на КРБ, православното вероизповедание е от значение за българската държава и е от значение за държавния живот.
Това по един или друг начин предполага ангажираност на институциите у нас по казуса. Особено като имаме предвид големия брой съществуващи и действащи религиозни храмове в дипломатически посолства на различни държави по цял свят.
