Чирпан отбелязва с панахида 50-годишнината от смъртта на най-малкия брат на поета Пейо Яворов, юриста Атанас Крачолов. Освен това ще бъде издаден специален вестник. Иницативата е на уредника на къща-музей „Яворов“ Тодор Иванов и ще бъде осъществена на 19 октомври.
Той припомня, че гениалният поет и войвода на Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМРО) е сред общо 8-те деца на Тотьо Крачалов и Гана Хадживълкова. Три от децата почиват рано. Остават Мина, Пейо, Екатерина, Никола и Атанас. Пейо е най-големият от тримата братя. Роден е в първия ден на 1878 г., същия ден пукнал топът на Шипка. Като видяла слабичкото си внуче, което едва-едва проявявало признаци на живот, баба му Митра отсякла: „Туй дете до седмица ще стане ангелче!“.
Най-малкият брат Атанас Крачолов /1884-1965/ е възпитаник на юридическия факултет на Софийския университет. Трагедията в дома на Яворов и Лора се случва, докато е студент. Лора е мъртва, а Яворов – тежко ранен след неуспешен опит за самоубийство. Атанас придружава ослепелия поет из софийските улици, дели стоически с него нищетата, страданията, глада, обидата. След като завършва университета, се отказва от научната кариера, която му предлагат, и се прибира в родния си Чирпан. Продължава обаче да носи в душата си раната от преживяното и чувството за вина, че не е успял да опази брат си.
“Мразя София, този град уби брат ми Пейо” – отговаря той на поканата, отправена му от цар Борис Трети да стане министър на правосъдието. По-късно отклонява и поканите на Вълко Червенков и Георги Димитров да се пренесе в София. Затова пък става един от най-уважаваните хора в Чирпан, изявява се като блестящ адвокат, съгражданите му високо го ценят.
Мина, най-голямата дъщеря на семейството, овдовява едва 19-20-годишна, няма втори брак и не оставя наследници. Никола, средният брат, е интелигентен, бунтар по характер, увлечен по социалистическите идеи и анархизма. По настояване на баща си живее в Чирпан, занимава се с лозарство. Покрусен от гибелта на Яворов, малко след 40-тия ден след смъртта на брат си, той също посяга на живота си. Никола изпива голяма доза стрихнин, а преди това оставя бележка: “След смъртта на бати животът ми е безсмислен.”
Екатерина единствена от семейството оставя наследници от брака си с Никола Найденов: Ганка, Малина и Найден. На тях Яворов посвещава творбата си “В часа на синята мъгла” през 1914 г.
