Наричат го лицето на Варненския театър. Михаил Мутафов е роден на днешната дата – 4 юли, през 1947 г. в Харманли. Семейството му се мести в Ивайловград, после – в Първомай. Три години учи за инженер, преди да го приемат във ВИТИЗ, в класа по актьорско майсторство на проф. Желчо Мандаджиев. Започва в новооткрития Димитровградски театър заедно с група състуденти. От 1975 г. е във Варненския ДТ „Стоян Бъчваров”. Трудно е да се изброят ролите му: Вождът Бромдън в „Полет над кукувиче гнездо” от Д. Васерман,, Дългият в „Архангелите не играят флипер” от Дарио Фо, Градоначалникът в „Ревизор” от Гогол, Крап в „Последната лента на Крап” от Бекет (постановки на Станчо Станчев); Корабокрушенеца от „В открито море” на Сл. Мрожек (постановка Иван Добчев); Прохор в „Майката, Васа Железнова 1910” от Горки (постановка Стоян Камбарев); Сър Тоби от „Илирия” на Шекспир (постановка Галин Стоев); Папа в „Котка върху нажежен ламаринен покрив” от Т. Уилямс, Дидро в „Развратникът” от Е. Е. Шмит (постановки на Красимир Спасов); Филип в „Бастард”, Маркиз Дьо Сад в „Марат/Сад” от П. Вайс, Туполски в „Пухеният” от М. МакДона, Мъжът в „Пиеса за бебето” от Ед. Олби (в Театър 199), Тугати в „Крум” от Х. Левин, Херея в „Калигула” от Камю – все постановки на Явор Гърдев.
Снимал се е в повече от 20 филма, сред които са: „Не се обръщай назад, 1971 г. (реж. Людмил Кирков), „Стъклени топчета”, 1999 г. (реж. Иван Черкелов), „След края на света”, 1998 г. (реж. Иван Ничев), „Кладенецът”, 1991 г. (реж. Дочо Боджаков), „Дзифт”, 2008 г. (реж. Явор Гърдев).
Мутафов получи наградата "Икар 2019" за чест и достойнство в Световния ден на театъра. Това не изненада почитателите му, които отдавна са го провъзгласили за Арисократа на българския театър.
"Човек е различен, когато чете или не чете книги, слуша или не слуша музика, гледа или не гледа театър. Това са различни хора", казва Мутафов в интервю за "Труд".
