За него понякога имаме чувството, че се клонира. Почти едновременно е и на театралната сцена, и на големия екран. Неуморим, вдъхновяващ, талантлив. Не спира да завладява зрителите с неповторимата си дарба на актьор. Това е той – Асен Блатечки, който днес навършва 49 години. Перфектен в изграждането на образите, затова е търсен от режисьори и в театъра, и в киното.
Само преди две седмици бе премиерата на романтичната историческа драма „Останалото е пепел”, в която играе българския финансист и политик Атанас Буров. А за да влезе в кожата му, качва 15 килограма. Вечер пък го гледаме в телевизионния сериал „Ягодова луна”. Впечатлява с особената енергия, която излъчва. Сякаш за него думата „умора” не съществува. Може би това е ехо от неговата страст към спорта като малък. Тренира плуване, футбол, гребане и хандбал. Шампион на България на Федерацията по традиционно карате. Блатечки безспорно е и сред най-желаните мъже сред актьорите в България.
Винаги играе в поне няколко постановки и пътува непрекъснато из цялата страна, за да се срещне с публиката. Допреди десетина години се опитвал да записва точната бройка на ролите си в киното и театъра, в които е играл. По онова време били над 50 роли в киното и над 70 в театъра. Сега, разбира се, техният брой вероятно е двоен. Завършва през 1989 година 8 СОУ „Васил Левски“ в София, испанска паралелка, като любопитното е, че седи на един чин с Наско от „БТР”. След спорта се преориентира и завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на покойния вече проф. Стефан Данаилов.
Участва в много театрални представления – „Кожа и небе“, „Змейова сватба“, „Търси се драматическа актриса“, „Самотният запад“, „Жената над нас“, „Секс, наркотици и рокендрол“, „Мъжка забавачка“, „Бардак“, „Таванът“, „Американска мечта“, „Вражалец“, „Красотата ще спаси света“ („Идиот“), „Бившата жена на моя живот“ и други. Снима се в редица български и чуждестранни филмови продукции – „След края на света”, „Дело по съвест”, „Мъртва зона”, „Американски тюлени”, „Остатъци”, „Печалбата”, „Ярост”, „Мила от Марс”, „Морска сол”, „Икона”, „Механикът”, „Маймуни през зимата”, „Шивачки”, „Стъклен дом”, „Чужденецът”, „Фамилията”, „Бензин”, „Врагове”, „Стъпки в пясъка”…
Блатечки е и режисьор – първата му режисьорска пиеса е „Побъркани от любов“, следват „За мишките и хората“, „Смях в залата“, „Роберто Зуко“, „За Господ-забранено!“ и „Вик за любов“, която постига голям успех още след премиерата и обикаля из цялата страна. Режисира и постановката „Истинският запад“ от Сам Шепърд.
Предлагаме ви някои негови интересни мисли:
Седнах да помисля коя е най-интересната професия и как най-интересно мога да си прекарам живота и не се сетих за друго освен за актьорството.
Едни хора винаги се оплакват, а други – не. Просто едните са плачковци, а другите не са. Това е разликата. На мен философията ми е такава, че човек трябва да се бори до последно, за да му се случват нещата. Не да се оплаква, а да търси варианти. Истината е, че трябва да се работи. И когато работиш и си чистоплътен към работата си, нещата се получават.
Много пъти съм стигал до дъното по всякакви начини – и в работата, и икономически, и емоционално, и по всякакъв начин, но никога не съм се отчайвал, не съм се предавал, и не съм казвал – край, свърши се, аз съм дотук. Дори си мисля, че човек трябва да стигне до дъното, за да може оттам да се оттласне и да тръгне нанякъде.
Аз много рано съм си взел житейските поуки, защото така съм възпитан от моите родители – да се оправям сам в живота.
Исках сам да си изкарвам парите – да знам, че те са мои, че аз съм си ги заработил и мога да си правя с тях каквото си поискам. И оттогава не съм спирал да работя никога. И смятам, че това е нещото, което ми помага да вървя напред.
Смятам, че човек може да се пребори с всичко и да се справи с абсолютно всяка ситуация.
Аз съм оптимист и смятам, че така трябва да бъде, иначе какво – да легнем по гръб и да умираме ли?
Аз имам много големи мечти. Винаги са ми били много големи и си ги преследвам до дупка. Може би това ми е философията на живеене – да си сбъдвам мечтите.
Всяка една роля, която играя, излиза от мен. Така че при всички положения има част от мен във всяка една роля.
Не играя роли в „живия“ живот. Това е все едно някой спринтьор или атлет да тича в живота постоянно. Напротив, случва се обратното. В живота трябва да си почиваш от тези неща, според мен.
Всички актьори, според мен, наистина трябва да са запазили детското у себе си, иначе не могат да истински артисти.
Аз съм наследствено лошо момче, и баща ми е бил лошо момче, и дядо ми.
Аз нямам почивен ден и свободно време.
Българите никъде не са заедно. Заветът на Кубрат никой не го спазва.
За да поднесеш тежка драма, трябва да има и комедийни моменти. Всяка една комедия всъщност се изгражда върху страхотната драма на главния герой.
В театъра има някаква магия, докато се работи – тишина, лека тъмнина, има някакви закони, които са останали във времето: в театър не се влиза с шапка, не се подсвирква, не се говори високо, не се влиза с палто… Така е някак по-уютно цялото, по-тихо.
