Джон Стайнбек е сред най-даровитите американски писатели, драматурзи и есеисти на миналия век. Роден е на днешната дата през 1902 година. Най-известното му произведение е „Гроздовете на гнева”, роман, считан за класика на 20-и век. И това никак не е случайно. Авторът представя грандиозна епическа картина на трагедията, сполетяла хиляди дребни фермерски семейства през Голямата депресия в Америка (30-те години на 20 век), предизвиква широки дебати и спомага за въвеждане на реформи в земеделието.
Младият Стайнбек през 1919 година завършва гимназия в Салинас и след това следва морска биология в Станфордския университет до 1925 година.
През по-голямата част от Голямата депресия и от брака си с Карол Стайнбек живее в малка къща, собственост на баща му, в Пасифик Гроув, Калифорния, в залива Монтерей, на няколко преки от град Монтерей, който по-късно става сцена за много от творбите му. Стайнбек Старши осигурява на сина си дърва за огрев, хартия за ръкописите и конструктивна критика, които го карат в началото на 1928 г. да напусне работата си в склад в Сан Франциско и да се отдаде изцяло на писателското поприще. Сред най-известните му творби са „За мишките и хората” /за този роман печели Пулицър/, „Улица Консервна”, „На изток от рая”.
През 1962 г. Стайнбек печели Нобелова награда за литература за „реалистичното си и творческо писане, комбинирано с чувство за хумор и остри обществени възгледи“. В деня на съобщаването на победителя (25 октомври), когато преди церемонията е попитан от репортер дали заслужава наградата, Стайнбек отвръща „Честно, не.“ Стайнбек напуска този свят на 20 декември 1968 година.
Вижте интересни цитати от прочутата му книга „На изток от рая”:
„Навярно най-добрият събеседник в света е онзи, който насърчава другите да говорят.”
„Понякога мълчанието е най-красноречиво.”
„Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго.”
„Някои хора мислят, че ако оздравяват, ще затъмнят славата на своето страдание. Но компресът на времето не признава никаква слава. Всеки оздравява, само трябва да изчака.”
„Често ми е хрумвало, че доброто възпитание е може би онзи външен заглушител, който не дава да се разбере, че ти се пръска сърцето.”
„Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре се чувстваш.”
„Бремето на познанието е твърде голямо, за да може да го възприеме един единствен мозък.”
„Човек може на всичко да издържи.”
