Нищо не може да спре и победи вярата. Това доказаха на 17 януари, навръх празника на свети Антоний, хиляди миряни от страната. Въпреки снежните преспи и сложната пътна обстановка не се поколебаха да пристигнат в църквата, която е единствената света обител в България, носеща името на този светец. Десетки пристигнаха още в събота, за да пренощуват в храма в търсене на лек за душата и тялото си. Над 50 вярващи преспаха в нощта на събота срещу неделя в църквата. Няма нищо по-хубаво от това човек да се обърне с молитва към бога и да забрави за суетата, грижите и проблемите, за агресията и злото, за страданието и болката. Да шепне стихове от библията с вяра, надежда и любов към себе си, към ближния, твърди отец Николай.
Църквата “Свети Антоний Велики” е една от емблемите най-малкия ни град Мелник. И на България. Паметник на култарата с национално значение. Храмът на чудесата – така го наричат местните хора.
Входът
Преди повече от 40 години държавата решила да се реставрира църквата, която е отворена пак за посетители през 2000 година. Но стояла затворена цели 33 години. Реставраторите изнесли иконите и от тях до днес няма никаква следа. Цяло чудо било, че точно тази на св. Антоний, която е чудотворна, оставили в друг мелнишки храм – “Свети Николай”, та поне тя е върната, където й е мястото. Наслагали нови икони, но тях като че ли светата обител не ги приема. Храмът е отворен след бунт на местните хора. Те настояли църквата да отвори врати за миряни. Направили литийно шествие на един от църковните празници и тогавашният кмет Яне Пашов накарал свещениците да напръскат със светена вода църквата “Св. Антоний”. Идвали няколко комисии от София, най-накрая решили, че нямат право да държат затворен храма. Докато реставрирали старите икони в продължение на над 3 десетилетия, един от реставраторите се опитал да продаде иконата на Исус Христос за 30 000 лева. Но се поболял и приел този знак за предупреждение. Затова се отказал и върнал иконата.
Иконата на Христос на тавана
Много са чудесата, които са станали в мелнишкия храм. Тук непрекъснато идват хора от страната и чужбина. Има огромен интерес заради лечебната сила на светата обител. Много миряни пристигат в най-малкия ни град специално заради прочутата църква, водени от нуждата да бъдат излекувани. Патронът на храма – св. Антоний, успява да победи изкушенията на Сатаната и е смятан за велик лечител, който предпазва от болести. Не само болежки, но и бесове, и страхове цери църквата. Гони демоните от миряните. Чудесата са ежедневие. Насам прииждат най-вече нуждаещи се от лек или на тялото, или на душата. Хиляди са се освободили от демони и черни магии, от психически и нервни разстройства, твърдят жители на Мелник. Всички тук са добре дошли. Който влезе вътре, още в първия миг е омагьосан от иконостаса и стенописите, както и от разказите на клисаря за вълшебствата на църквата. Колона в средата е опасана с тежки железни вериги и окови. Прангата през годините се е впивала в крака на стотици психично болни, на буйстващи хора.
Тя била заключвана с катинар. Късно вечер ставало доброволното заточение на “налазените” от демони поклонници. Те пренощували и на сутринта нямало и помен от бесовете им. Щом щракнели оковите, погледът им се впивал във всевиждащото око на бог Хор, който бил с глава на сокол. То също има лечебни и защитни сили. Изрисувано е над главата на “арестувания”, малко встрани от колоната. Над олтара пък е изобразено на още три места окото на Хор.
Олтарът
Където и да застанеш в храма, имаш усещането, че си наблюдаван. Над него са двата дракона /б.а. – символ на бесовете/, които са съсечени от мечове господни, за да не изкушават миряните. Седиш окован във веригите, а насреща ти са подредени само нови икони. Най-вдясно обаче се вижда и една стара. На нея е патронът на храма св. Антоний Велики. Седиш окован, а той сякаш ти сочи правилния път, а не този на изгубените души. “На някои посетители светецът се усмихва, на втори намигва, на други се явява трето око на лицето му. Иконата има голяма сила. Тя отблъсква тези, които са много грешни. Преди няколко години влязоха мъж и жена. Дамата обаче стигна на 3-4 метра от иконата на светеца и спря. Изведнъж тръгна назад. “Сякаш някой ме бута”, ми каза тя. Излезе от храма, после пак влезе, но някаква сила така и не й даде да стигне до иконата на св. Антоний. Накрая призна, че е много грешна и си отиде”, разказва 68-г. бивш клисар Янчо Соколов.
Той уверява, че отвсякъде идват отчаяни хора, които тук намират верния път на живота си. Зареждат се с оптимизъм и позитивна енергия. И няма как да е другояче. Защото печатът – двуглавият орел на Цариградската патриаршия, заключва на практика лечебния триъгълник – на изток е Роженският манастир, на юг е църквата “Свети Георги” на Преподобна Стойна, а на запад, в Сандански, е “Св. св. Козма и Дамян”. Тук витаят някакви чудодейни сили. Храмът се намира на две свещени линии, които се кръстосват в него. Едната е от някогашния манастир “Света Зона”, минава през “Свети Антоний” и стига до църквата “Свети Илия”. Другият лъч е от църквата в Мелник “Свети Николай” през “Свети Антоний” до Роженския манастир.
Бившият клисар Янчо Соколов
Цветята в стенописите са душите на хората. Някога възрастни съпрузи се принудили да спят отвън, тъй като църквата била затворена. Жената сънувала свети Антоний, който обещал, че ще помогне за излекуването на дъщерята на вярващата. Детето полудяло, докато се готвело за изпит. В съня си жената видяла много вази с цветя върху ктиторските столове и се зачудила защо са толкова много. А свети Антоний й казал, че това са човешки души, човешки животи. Затова има толкова много по стените. А изрисуваните прозорци са наполовина тъмни, наполовина светли. Символиката е, че влизаш с черни мисли в храма, но в него се пречистваш и излизаш със светли помисли. В светлата част на тези прозорци често на миряните им се явяват различни светци, дори и Богородица.
Един френски пътешественик сравнява преди векове град Мелник с испанския град Толедо, известен със съчетанието на три култури – християни, евреи и араби, както и с множеството си църкви, синагоги и джамии. Французинът дори казва, че Мелник е Втори Йерусалим заради над 70-те църкви и 7 манастира, заради магичните сили и мощните енергийни полета, загадки, непонятни за простосмъртните. Затова и чудесата не секват. Веригите и оковите продължават да помагат на вярващите. Преди десетина години жена от санданското село Джигурово родила дете, но после не искала да го погледне. Имала проблеми с главата. И близките й решили да я доведат в църквата “Свети Антоний”, за да я спасят от “бесовете”. Цял ден тя стояла с крак в прангата. След това се прибрала вкъщи и прегърнала рожбата си. Преди 5 години дошла жена от Етрополе, която припадна пред иконата на св. Антоний. Паднала в несвяст в мига, в който погледнала право в очите светеца. Щом се свестила, първите й думи били “Аз се преродих”. Антоний пречиства организма и душата на човека, явно тази имала много болежки, светецът я е освободил от тях.
Новата и старата икони на Свети Антоний
Чудодейна сила има и печатът на Цариградската патриаршия. Двуглавият орел бил покрит с черга. Но веднъж куца жена стъпила върху плочата, имала шипове в колената. След 1-2 минути краката на пловдивчанката вече не я болели. Тогава открилие плочата, която в съчетание с олтара прави един кръст, който лекува. Преди време дошли от Благоевград две сестри с баща си. Бизнесът им закъсал. Поставили техни снимки върху иконата, тя винаги е отрупана с десетки фотоси, както и с листчета с желания. Преспали в храма няколко нощи. След известно време се върнали и казали, че всичко с бизнеса им е наред. Подарили ново кандило на църквата, което е над иконата на св. Антоний. Преди повече от 4 години пристигнали възрастни мъж и жена от Карлово. Донесли снимка на свое внуче, на което му предстояла много тежка и рискована операция в Израел. Детето страдало от тумор в главата. След 40 дни се появили отново, сияели от щастие. Споделили, че първата операция е успешна, вече няма опасност за живота на внучето им, на което остава да се направи още една рутинна операция. Идват насам и много бездетни. От цялата страна, не само от региона.
Те се събуват и стъпват боси върху плочата с двуглавия орел, за да усетят лечебната енергия. После застават пред иконата на св. Антоний , гледат светеца в очите между 3 и 5 минути. Молят се през цялото време. Доста са даровете от семейства, които са се сдобили с рожба с помощта на чудодейната сила на църквата. А иконата действа на всеки по различен начин, предизвиква различни емоции и чувства у миряните. 60-годишен литовец също се уверил в енергийната сила на мелнишкия храм. Той прочел в интернет, че в Мелник има църква, кръстена на св. Антоний. Вдигнал се чак от Литва и пристигнал в градчето. Влязъл в храма и ахнал от това, което усетил. Коленичил пред плочата с двуглавия орел. Поставил двете си ръце върху печата на Цариградската патриаршия. Така стоял доста дълго време. Не потрепвал. Накрая станал и отсякъл: “Тази плоча е истинският лечител, както и иконата на светеца”. Момиче от Бургас излекувало очите си, глухо момче от петричкото село Кромидово преди много години започнало да говори, щом престояло 1 нощ в църквата. “Този храм е най-голямата гордост на Мелник. А трябва с него да се гордее и държавата ни. Защото прави поклонниците по-спокойни и по-добри. Ако преспиш само една нощ в църквата, на сутринта вече си нов човек”, уверяват мелничани.
Още новини от Благоевград и региона вижте ТУК.
Гласувайте в конкурса „Кмет на месеца“ ТУК.
