Легендата разказва, че в една тъмна нощ ураганен вятър превивал клоните на дърветата и морето страховито бучало. Сред оглушителния тътен на морските вълни монасите дочули викове за помощ. На утрото, когато бурята стихнала, те отишли на морския бряг и пред очите им се разкрила ужасна гледка. На брега били пръснати отломки на голям кораб. Вълните подмятали телата на удавници. Братята се погрижили по християнски обичай за тях. Сред телата те намерили полужив пътник стискащ странен вързоп в ръцете си. Погрижили се за корабокрушенеца и когато той дошъл на себе си, им разказал, че в големия вързоп е завита икона на пресветите покровители на християнството Св. Константин и Св. Елена. Спасеният пътник се оказал пратеник на монаси от православна обител до Цариград. След чудотворното си избавление той подарил иконата на братята съградили манастира "Св. Св. Константин и Елена", като в олтара вграждат чудотворната икона на светците и целебен извор с лековита светена вода.
В потвърждение на това, че в легендата се съдържа доза истина, ще приведем писаното от архимандрит Инокентий в списание "Морски сговор", книга 5 от 1935 г. В статията си "Манастирът-летовище край Варна".
Снимка: pravoslavieto.org
