Без да бъде пресилено можем да кажем, че България е земя, благословена от Господ. Наред с прекрасната природа, съчетаваща планина и море, богатaта флора и разнообразната фауна, родината ни е дарена още с лековити извори и свещени места, заредени със силна енергия.
Само в област Бургас са известни поне седем аязми (вода, бликнала от земята), за които се твърди, че лекуват различни болести. Не случайно около всички тях са издигнати църкви и параклиси, а хиляди вярващи от страната и чужбина ги посещават целогодишно, с надеждата да получат изцеление.
Днес ще ви разкажем за едно от тези места. То се намира само на 20-ина километра от Бургас, в гората над село Зидарово (община Созопол).
Историята на аязмото там е колкото приказна, толкова и реална. Както във всяка приказка и тук се говори за чудеса. Но за разлика от измислените истории, чудото в Зидарово се е случило сравнително скоро и за него все още има живи свидетели.
През първата половина на миналия век в селото живеели Злата и Стоян. Те имали трима синове и една дъщеря. Най-малкото от децата – Велико, бил сляп. Лекарите казвали, че не може да му се помогне и момчето се примирило със съдбата си. Една година в нощта на четвъртък срещу петък след Великден, Злата сънувала странен сън. Явила й се Св. Петка, която й обяснила, че близо до селото, нагоре в гората, има свято място. Светицата посъветвала жената да отиде там със съпруга си и с пръчка да разрови пръстта, от която щяла да бликне лековита вода. На сутринта Злата разказала съня си. Стоян, който не бил религиозен, не обърнал внимание на думите й. След много молби и уговорки мъжът все пак склонил да заведат Велико на посоченото място.
Точно както било казано в съня, след като разровили пръстта, от земята потекла вода. Родителите изчакали изворът да се избистри и измили очите на своя син. Малко след това момчето прогледнало. В знак на благодарност родителите решили да изградят параклис, който да носи името на Св. Петка.
Необикновената история бързо се разчула и хора от близо и далеч започнали да се стичат към селото. Така след време до параклиса била издигната и допълнителна постройка – малка стачика с две легла, където вярващите, идващи от далеч, да пренощуват.
Както във всяка приказка обаче и в тази истинска история не липсват „лошите” герои. Славата на светото място не се харесала на комунистическата партия, отричаща религията. Била издадена заповед допълнителната стая да бъде разрушена. Никой обаче не посмял да стори това. Най-накрая трима мъже, почерпени с обилно количество алкохол, се решили да сринат постройката. След като го направили, в рамките на една година тримата били покосени от болести и починали. Малката къщичка била издигната наново и повече никой не посмял да я събори.
Не липсвали и други посегателства над малкия параклис. Преди време неизвестни лица откраднали част от иконите в него, взели и иконостаса. Намерили се обаче добри хора, които поставили нов. И въпреки вандалските прояви, светото място стои винаги отключено, готово да посрещне всеки, нуждаещ се от помощ. Нужно е само да загребете от лековитата вода, да измиете три пъти ръцете, лицето и областта около сърцето си и с вяра да се помолите.
Историята на село Зидарово е доста стара. То е основано през 17-ти век от преселници от село Свети Никола (днешно Черноморец). Местните разказват, че заради стратегическото си място, по време на национално-освободителната борба, селото е посещавано два пъти от Васил Левски.
Първоначално мястото се е казвало Дюлгерлий, но след края на Османското владичество селото е прекръстено на Зидарово. През 1913 г. вследствие геноцида и погрома над българското население в Одринска Тракия от страна турската армия, в село Зидарово се заселват десетки бежански семейства, главно от Лозенград и Бунархисар.
