На 20 км от Белоградчик, скътано в диплите на Западна Стара планина от памтивека си стои село Чупрене. Местните се опитват да обяснят заселването в непристъпната планина с бягството на предците си от турците. Само високо в планината можели да намерят покой и радост от живота. Но не е така, твърди кметът Ваньо Костин. Археолози са доказали, че живот на същото място е имало и преди 10 000 години. Още римляните са го оценили. През близкия старопланински проход „Свети Никола” те прокарали път, който свързвал Запада със земите от Долен Дунав. Бил използван и дълго след тях, защото известният пътешественик Каниц описва митницата и пощенската станция на селото, минавайки по този път.
В селото митница отдавна няма, от началото на миналия век то е крайна точка. Пътища през него не минават, ако не се борят тези, които водят към планината.
Та на това място, заобиколено от три страни от малки планински върхове, които местните наричат чуки, в подножието на най-високия – „Миджур”, тихо и незабележимо си живее Чупрене. Били са над 1000 души, днес са останали към 600. Но са център на община, в която дори и училището същестувва като защитено със 70 – 80 деца. Тези, които са останали, отдавна са убедени, че планината може да дава хляб, ако стане туристически обект. От 2005 година сме открили информационен център, маркирали сме десет екопътеки до най-красивите места, каним гости. Все повече хора идват в селото в края на май, когато е съборът ни, на турлашкия фестивал „Када кум прасе и ти вречу” и на националната киноложка изложба, твърди кметът. Всеки, който веднъж дойде в Чупрене, не крие изненадата си, че в 21 век може да съществува такова място. Място, на което може да се усети аромата на билки, да се видят птици от учебниците, да се се подиша чист въздух на воля. Въпреки превратностите на времето, Чупрене си е останало самобитно и естествено. И хората ни са същите – с чисти помисли и души, радващи се на красотата, сред която живеят, готови да я покажат и на гостите си.
За историята на селото говори часовниковата кула, издигната в самия му център. Това станало през 1899 година. Местните еснафи докарали майстор от Македония да я вдигне, за да отмерва времето им. Множеството бъчвари, грънчари, коларо-железари имали нужда от нея. Днес мерят времето си с по-модерни часовници, но кулата си пазят. А и механизмът на часовника и още си работи безупречно. Пазят и църквата си – „Свети Николай”, паметник на културата. Строена е през 1847 и изглежда като потъваща в земята.
Но най-ценното в Чупрене е планината. На площ от 1439 хектара може да се види такава, каквато е била преди стотици години. Девствена, недостъпна, сурова. Тази площ, в която растат 140-годишни естествени буки, борове и ели, е обособена като биосферен резерват през 1973 година. През 1977 година влиза в списъка на ЮНЕСКО като защитена природна територия, неделима част от международната мрежа на биосферните резервати. Той е един от най-големите в България. До неотдавна влизането в него е било забранено, но вече може да се прекоси по една от екопътеките. По нея не може да се късат билки, да се берат гъби, да се ловят птички. Човек само може да се наслаждава на дивата природа, защото цялата му флора и фауна се е запазила непокътната. Само в него може да види планински божур и витошко лале. Само в него може да се зърнат 170 вида птички, единствено тук – и глухар. Бозайниците са от 53 вида, а влечугите – 15. Само по тези места човек може да срещне уникалното цвете рамонда, което след една година в хербарий може пак да възкръстне и да разцъфти отново. Десетте екопътеки, маркирани от общината, носят наименованието на най-важната забележителност, която човек може да срещне по тях – „Витошко лале”, „Жълта тинтява”, „Сръбска рамонда”, „Аполонова пеперуда”, „Скален орел – римски мост”, „Тъмната дупка”. Тъмната дупка е пещера, обяснява Ваньо Костин. Защото освен видимата, Чупрене пази и подземна красота. В района му се намират няколко пещери, които са достъпни за разглеждзане без всякаква подготовка и екипирине. Но още не са пригодени за показване на туристи, съжалява кметът.
Туризмът е нашето бъдеще, но до това време имаме да решаваме още много проблеми, минава на ежедневна тема кметът. Най-важният е водата. Живеем в планината, имаме вода, но тя идва мътна до нас. Дърводобивът, брането на билки, малини и боровинки размътва алпийското ни водохващане. Но сами не можем да направим нищо. Нужна ни е помощ от държавата. Извънредни мерки, защото водопроводът минава през чужди имоти, а никой не дава пари на община за нещо, което не е нейна собственост. И пътищата ни са разбити, а кой турист тръгва по прашни и изровени трасета. Разработваме проекти, за едни вече имаме финансиране, за други чакаме одобрение. Санирахме сградите на две училища, открихме защитено жилище за възрастни, нов магазин, подменихме водопроводи. Имаме проект за ремонт на улици. Само след две години Чупрене ще изглежда по друг начин, а тези, които искат да го посетят – много повече, убеден е кметът Ваньо Костин.
