На 27 ноември, в деня на неговата кончина, Православната българска църква отдава почит на Св. преподобный Теодосий Търновски – виден български духовник, идеолог на исихазма в средновековна България. Св. Теодосий Търновски произхожда от болярски род, близък с царския двор. Роден в Търново ок. 1300 г. Приел монашество в Арчарски манастир „Свети Николай“ край Видин.
Живял последователно в търновския манастир „Св. Богородица Одигитрия“, в манастир край средновековния гр. Червен, Русенско, в манастира „Св. Богородица“ („Епикерниев“) край Сливен. Когато през 1335 г. основоположникът на исихазма Григорий Синаит се заселва в Парория (област около Странджа) и основава там манастир, Теодосий Търновски се установява при него. Два пъти посещава Търново със специална задача – среща се с цар Иван Александър и измолва от него материална помощ за Парорийската обител.
Около 1350 г. се завръща в Търново и основава Килифаревския манастир, където събира ученици и бързо го превръща в значително просветно огнище. Ориентацията на Теодосий Търновски е на страната на т. нар. ортодоксална, провизантийска партия в България и е в пряка връзка с разбиранията му на убеден исихаст за приобщаване на българите към духа на византийска култура и образованост. Умира на 27 ноември 1363 г.
Най-голямата заслуга на Теодосий Търновски за българската средновековна култура е основаването на Килифаревското книжовно средище, чиито традиции се поемат от Търновската книжовна школа.
