Православната църква чества най-големия празник от Великия пост – Цветница, известен още и като Връбница.
Цветница е християнски празник, който се празнува една седмица преди Великден и е един от най-почитаните пролетни празници. Посветна тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки.
На този ден всички отиват на празничната църковна литургия с върбови клонки, китки от здравец и други пролетни цветя. След като свещеникът освети върбовите венчета, те се отнасят вкъщи и се поставят пред домашната икона. С тях жените баят против уроки и болести. Често когато през летните месеци загърми и завали град, те изнасят върбовите венчета на двора и изричайки магически заклинания, гледат през тях облака, за да се разнесе той надалеч.
Имен ден празнуват днес всички, които носят имената на цветя – Росица, Виолета, Лиляна, Цветана, Лилия, Детелина, Калина, Ралица, Елица, Диляна, Лалка, Маргарита, Роза и др. Сред мъжете, своя имен ден празнуват Явор, Ясен и Цветомир.
На празника се изпълнява последния лазарски обичай – „кумиченето“. Преди обяд всички лазарки се отправят вкупом към реката. Всяка девойка носи със себе си китка цветя, върбово венче или малко хлебче, наричано „кукла“. Момите се подреждат една до друга покрай брега или на моста над реката и едновременно пускат китката, венеца или хлебчето. Онази девойка, чийто венец или хляб бъде понесен най-бързо от водата и излезе най-напред, се избира за „кумица“ или „кръстница“ на лазарките. На третия ден от Великден момата-кръстница кани всички лазарки в дома си и ги гощава с баница и червени великденски яйца.
