Днес село Василовци има имен ден. “Всички почитаме този празник. Общи тържества не правим, но по домовете всеки го празнува. В почти всяка къща за вечеря ще сложат на трапезата много ястия, но задължителното е печената гъска. Хората сами си ги отглеждат за този ден”, разказва кметът Огнян Йорданов.
Село Василовци е връстник на Америка, шегуват се жителите му. Създадено е преди 200 години. Заради чумна епидемия хората му се преместили от единия на другия бряг на река Лом. Според преданието, което се разказва и до днес, пръв забил кол на новото място овчарят Васил. Затова започнали да наричат новото село Василовци. Според големия етнограф Димитър Маринов до Освобождението селото имало две имена – Вейсел кьой и Василовци. Турците го нарекли на някой си Вейсел бей, който събрал хората от няколко близки села и ги заселил на това място. Българите обаче продължили да си го наричат Василовци.
Станало голямо село с 1890 жители. Историята му се преплита с изселници от Чипровци след въстанието от 17-ти век, с властването на независимия турски владетел Осман Пазвантооглу, със събития от по-новата история на Лом и района. Днес то е част от община Брусарци.
От Василовци са родом много известни личности – академикът Никола Томов, художникът проф. Минко Ерменков, писателят Георги Марковски, композиторът Морис Аладжем. От него произхожда и един от най-големите съвременни дарители – професорът онколог д-р Иван Гаврилов. Той спонсорира ремонта на храмовете, паметникът на загиналите във войните, написването и издаването на историята на селото от историка Милан Миланов.
През последните години площадът на селото и няколко обществени сгради са обновени по европейски проекти.
