Да не би да се е случило нещо в Северозападна България? През изтеклата седмица изведнъж се заговори усилено за този край на страната, коментира Deutsche Welle. И се появиха куп планове, които се надбягват по оригиналност.
Северозападна България ненадейно се превърна в топ-тема: министърът на образованието иска да открива филиал на Софийския университет във Видин, министърът на строителството смята да строи пътища предимно в този край на страната, а преди тях Меглена Кунева предложи да се създаде министерство за Северозападна България.
Тази активност надали може да се обясни със завършването на пешеходното трасе по Дунав мост-2, но със сигурност може да се обясни с предстоящите избори. Всъщност, обяснението може да се открие къде ли не, но не и в истинския проблем – че Северозападна България хем е най-бедният район на Европа, хем район, за който никога не е имало политика.
Там не може да се живее!
Пътищата, мостът и университетът са думи от мелодичен припев, но този припев си няма песен. Няма анализ на това защо хората масово напускат Северозапада и защо така колективно смятат, че там не може да се живее. Ако този въпрос няма отговор, май не е сигурно, че ще се намери студент за университета, пешеходец за моста и кола за асфалтирания път.
Според Евростат българският Северозапад е най-бедният район в ЕС. В него живеят все по-малко хора, които имат все по-малко работа и доходи. Списание „Икономист“ уточнява, че само община Монтана е загубила близо 19% от жителите си в последните 10 години. Министерският съвет редовно издава решения за закриване на обезлюдени села във Видинска област, а най-вероятно няма и да спре. Според сайта с красноречивото име nematakovamesto.com, който следи процесите в Северозападна България, в 20 видински села живеят под 50 души, а други 29 села наброяват до 100 жители. Журналистката Диана Иванова добавя и завършващия щрих към тази картина: в цяла Северозападна България има само едно кино – в Мездра.
Ако търсите снимки от този район, фоторепортерите ще ви предложат изображения на бивши училища, чиито дворове са буренясали; на ръждясали скелети на „Лади“ и „Москвичи“; на босоноги ромски деца, които се катерят по изоставени строежи. Българският Северозапад е много повече декор за „Сталкер“, отколкото просто една напусната от човека територия. Но за него и преди не е имало политика, това нехайство не е нов феномен.
Паметници на глупостта
Фондация „Нова култура“ наскоро илюстрира безсмислеността на инициативите, които не са част от цялостна идея за развитие на района. Това стана с помощта на поредица снимки на една недовършена сграда в Монтана, която хората наричат „хирургически блок“. Строителството започнало по времето на Тодор Живков през 1982 година, а гръмкото намерение било в този град да се построи „най-големият хирургичен център в България“, а току-виж и на Балканския полуостров. Все така недовършен и през 1994 година, строежът е спрян. Оттогава на входа на Монтана се извисява комплекс от пет десететажни сгради без прозорци, в които понякога живеят бездомници, но по-често – глутници кучета. Днес му казват „паметник на глупостта“ – хем мегаломански замислен проект, хем решение на парче, хем немотивирана от каквото и да било идея.
И хайде на бас, че ако университетът, пътят и мостът се направят по същия начин, те ще споделят точно този финал.
Автор Татяна Ваксберг
