Преди 8 години на днешната дата ни напусна българската писателка, историк-османист и академик Вера Мутафчиева.
Създателката на една от най-известните творби „Случаят Джем“ е родена на 28 март 1929 г. в София. Завършва специалност „История“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на редица публикации в сферата на художествената проза – романи, повести, есета на историческа и съвременна тематика. Мутафчиева е сценарист на вечния български филми – „Хан Аспарух“, а през 1999 г. е удостоена с почетния орган „Стара планина“ I степен. В периода 1993-1996 г. е заместник-председател на БАН.
Трайна следа и до днес оставят историческите й романи, повести и разкази, сред които "Летопис на смутното време", "Книга за Софроний", "Случаят Джем", "Последните Шишмановци", "Рицарят", "Белот на две ръце", "Богомили", Аз, Анна Комнина", "Алкивиад малки", "Алкивиад Велики", "Младостта на Раковски", "Белият свят", "Бомбите", "Предречено от Пагане", мемоарите "Бивалици", "Разгадавайки баща си", "Семейна сага".
За творчеството и научните си трудове акад. Вера Мутафчиева е получила редица награди, сред които Награда на Съюза на българските писатели за проза (1978), Международна награда "Готфрид фон Хердер" – за цялостно творчество (1980), Димитровска награда – за създателите на филма "Хан Аспарух" (1982), "Златната роза" на Кинофестивала във Варна – за сценарий на филма "Хан Аспарух" (1982), Награда на София (1986), Орден "Кирил и Методий" – I степен (1989), Награда на Съюза на българските писатели за роман (1991), Голямата награда за литература на СУ "Св. Климент Охридски" (1998), Голямата награда на Четвъртия салон на изкуствата – за принос в българската книжовност и национална култура (1999), Награда на Българско-германския форум за принос в утвърждаването на гражданското общество в България и за развитието на българско-германските отношения (2000), първи носител на държавната награда "Паисий Хилендарски" (2000), Национална награда "Иван Николов" за цялостно творчество (2003), Национална награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос (2005), Национална литературна награда "Иван Вазов" (2005).
В качеството си на председател на Агенцията за българите в чужбина, който Мутафчиева е заемала в периода 1997-1998 г., през юни 2008г. името ѝ се появява в документ на Комисията по досиетата, който оповестява лицата с установена принадлежност към Държавна сигурност.
Според изнесените данни Вера Мутафчиева е вербувана на 1 август 1969 г., а на 23 септември 1969 г. е регистрирана като агент на I отдел на VI управление на Комитета за държавна сигурност с псевдоним „Атанас“. Личните и работните ѝ дела към 24 януари 1990 г. възлизат на 4 тома.
Из „Книга за Софроний“, Вера Мутафчиева:
„Поне половината стойност на всяка творба се осъществява чак с възприемането й; писател и читател създават заедно едно произведение.“
„Успяват да се отърват от своята мечтателност ония юноши, чиито мечти всъщност са се родили слабовати, податливи на юзда и камшик.“
„Когато един народ претърпи много, той престава да се надява на доброто и дори не смее да си го пожелае.“
