„С приемането на лицата им провеждаме срещи и ги запознаваме с това какво е престъпление и нарушение, както и какво би се случило, ако извършат такова. Лицата в центровете имат много свободно време, така че би било по-добре да върнем това да могат да работят след третия месец. Ако едно лице не бъде интегрирано, то неминуемо ще отиде в един контингент, където ще създава проблеми за сигурността”, заяви председателят на Държавната агенция за бежанците Петя Първанова.
„Заплахата за националната сигурност е основание за отказ от международна закрила. Баланс трябва да бъде постигнат между това да помагаме на чуждите граждани и сигурността на българите. Работим в координация с цел идентифициране и предотвратяване на риска от заплаха за националната сигурност“, по време на кръгла маса на тема „Бежанската криза – национални рискове, регионални измерения и мерки за овладяването й”.
Първанова посочи, че ДАБ не може със пълна сигурност да прецени дали лицата, които търсят закрила у нас, са заплаха или не. Тя посочи, че всяка молба се разглежда индивидуално според евроепейските практики и родното законодателство. По думите й, функциите на ДАБ са свързани с приема и настаняване на чуждите лица.
„Работим ежеминутно с МВР и непрекъснато провеждаме внезапни акции. Подходихме и законодателно. Отчитайки промяна в профила на чужденците, Министерски съвет прие промяна и от 10 септември съществува първото помещение от затворен тип за 60 души. Предстои в ЗУБ да се направят промени и за придвижването на бежанците. Предложихме определяне на зона. Интеграцията също е предизвикателство. Считаме, че се създаде добър механизъм за интеграция. Кметът ще сключва споразуменията за интеграция. Ще продължим да подпомагаме този процес, като изготвяме регистър на лицата”, обясни Първанова.
„Лицата в затворените центрове не се допускат преди интервю, медицински пеглед и специално решение“, заключи Първанова.
