Родителите му не помнят кога точно е роден. Някъде между 4 октомври 1919 г. и 2 януари 1920 г. Проплаква в Русия. Той самият е избрал 2 януари за свой рожден ден. Но целият свят знае кога напуска нашия свят – 6 април 1992 г., в Ню Йорк.
Това са двете дати, които бележат живота на писателя фантаст Айзък Азимов. Помним писателя основно с неговите творби – "Фондацията“, "Аз, роботът", "Стоманените пещери", "Двестагодишният човек" и др.
През живота си написва и редактира над 500 книги. Отвъд писането обаче, животът на Азимов е не по-малко любопитен и фантастичен.
Семейството му се мести от Русия в САЩ, когато той е едва на три, а на пет малкият Айзък вече може да чете.
Азимов започва висшето си образование във филиал на Колумбийския университет със специалност зоология. В университета установява, че не това е страстта му и се прехвърля "в свои води" в химията. Става преподавател, но заради ниското заплащане Азимов се насочва към писането.
Сприятелява се с друг "голям" сред фантастите – Артър Кларк ("2001: Одисея в космоса"). Двамата заедно с Робърт Хайнлайн ("Странник в странна страна“, "Звездни рейнджъри“) са смятани за голямото трио на научната фантастика.
Азимов е атеист и хуманист. Макар да е от еврейски произход, той израства без сериозно религиозно влияние, а на 13 дори сам отказва да премине през традиционния ритуал Бар Мицва.
Азимов пише за пренаселването на земята, предвижда и голямата роля на компютрите и Интернет в нашия живот. Още през 1988 г. в свое интервю той предлага обучение, при което хората използват компютри, за да намерят информацията, от която се интересуват.
През 1977 г. писателят получава инфаркт. Налага се поставянето на троен байпас през 1983 г. При преливане на кръв обаче Азимов е заразен с вируса на ХИВ и така Айзък Азимов умира на 6 април 1992 г. Лекарите предупреждават семейството му да мълчат по темата заради анти-СПИН настроенията, които могат да ги засегнат. Като официална причина за смъртта на писателя е посочена бъбречна недостатъчност. Тайната обаче излиза наяве във второ издание на автобиографията на Азимов, редактирано от втората му съпруга Джанет. Там тя посочва, че всъщност усложнения от СПИН са довели до смъртта на автора.
Наследството на Азимов остава и днес мнозина любители на научната фантастика с интерес прелистват книгите му.
Не позволявай на това, което смяташ за морално, да ти попречи да вършиш това, което е правилно.
Искрено вярвам, че самообучението е единствената форма на обучение, която съществува.
Ако искаш да провериш дали водата е завряла, не го прави с пръст.
Най-вълнуващата фраза, която може да бъде чута в науката, тази, която известява нови открития, не е "Еврика!", а "Това е забавно…"
Ако течението те води натам, където искаш да отидеш, не се съпротивлявай.
Ако трябва да извадиш зъб, да го вадиш бавно не е проява на нежност.
Ако гладна мечка те измъкне от челюстите на вълк, нямаш причина да си й благодарен.
Не смятам, че научната фантастика е наистина научна фантастика, ако й липсва науката. И смятам, че колкото по-добре описана и истинна е науката, толкова по-добра е и научната фантастика.
Емоционално съм атеист. Нямам доказателство, с което да докажа, че бог не съществува. Но толкова сериозно подозирам това, че не си струва да си губя времето.
Дали се опитвам да намеря Бог? Той е по-умен от мен – нека опита сам да ме намери.
Най-тъжният аспект от живота точно сега е, че науката трупа познание по-бързо отколкото обществото трупа мъдрост.
