Повишението на минималната работна заплата от 340 на 400 лева от 1 януари 2014 година е крайно непродуктивно. То ще доведе до обезлюдяване на определени региони, обезкървяването им и закриване на много малки и средни фирми.
Това заяви председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев във връзка с искането на КНСБ за увеличаване на минималната работна заплата на 400 лева от 1 януари 2015 година.
Увеличаването на минималната работна заплата, особено в страна с Валутен борд, е твърде деликатен инструмент, каза Данев. Той припомни, че от 2011 до 2014 година средната работна заплата у нас е нараснала със 17%, а с 26% е нараснала минималната. “Сега се предлага увеличение с 50% спрямо 2011 година на минималната работна заплата, едва ли може да се очаква такъв ръст на средата”, каза той.
Божидар Данев обяви, че голям проблем при говоренето за увеличение на МРЗ е това, че не се отчитат регионалните различия. “Ако средната работна заплата в София е 1070 лева, то във Видин тя е 564 лева. Въвеждайки МРЗ от 400 лева обричаме на фалит малкия и среден бизнес в регионите, в които средната работна заплата е по-ниска и засилваме драстично мобилността на човешкия ресурс към големите градове”, каза той. По думите му, подобно увеличение означава продължаваме на обезлюдяването, обезкървяване на регионите и закриване на малкия и среден бизнес в страната.
“Подобни мерки са крайно непродуктивни за една икономика, която претендира да бъде част от европейското пространство”, категоричен бе председателят на БСК във връзка с настояванията на КНСБ и изказванията на вицепремиера Ивайло Калфин за рязко увеличаване на минималната работна заплата. Подобни мерки са деструктивни за балансирано развитие на българската икономика, добави той.
В следващите години по геополитически причини се очаква срив в цените на горивата, анализира Божидар Данев и припомни, че един от основните вносни продукти носител на основната част от данъчните постъпления у нас са горивата. Другият голям продукт са зърнените продукти, в цените на които също има срив. “На фона на това ние искаме изведнъж да вдигнем с 26% минималната заплата. Ако това не е икономическа авантюра, не знам как бих да го нарека. Подобни ходове не са разумни и ще доведат до обезлюдяване и закриване на бизнес, който дава работни места на неквалифицирана работна ръка”, заяви Божидар Данев.
Председателят на БСК коментира и финансовата сфера в страната, като припомни, че през годините стопанската камара е отказвала да говори с имена на банки, защото това е опасно. “Днес спокойно мога да кажа, че банките в България се делят на два вида – чуждестранни и български. Чуждестранните изнасят депозитите на българските граждани извън страната, а българските финансират инвестиционните начинания на собствениците на банките”, каза той и обяви, че БСК е категорично за включването на страната в Европейския банков съюз, за да има контрол върху портфейлите на българските финансови институции. “Твърдяхме, че българската финансова система е изключително стабилна, но както виждате кризата в една банка довежда до това, че дългът на България ще нарасне от 22% на 28% от БВП за една година”, каза той.
БСК подкрепя виждането на премиера Борисов да не се признаят цесиите, стига това да е законно, каза Данев. Ако се намери правен казус, за да бъдат отказани цесиите – да, но ако не могат, това е контрапродуктивно в правова страна, обяви Данев. “Ако намерят как тези цесии са заобиколили закона, ще бъде чудесно, въпреки че голяма част от бизнеса, който е взимал кредити, ще пострада”, каза той и коментира, че има много странни явления в структурата на депозитите и кредитите в КТБ. “Странно е предприятия на загуби да имат големи депозити. Странно е държавни структури, търсещи държавна помощ и промени в бюджета, да имат депозити в банката. Нормално е този, който има депозити, първо да си реши проблема с кредитите и явно има определена корупционна сянка”, анализира той.
Божидар Данев изрази очакване, че 2015 и 2016 години ще бъдат много тежки за отбранителните на промишленост, тъй като тя е ползвала именно КТБ поради причината, че чуждестранните банки не желаят да финансират този вид дейност. 2013, 2014, 2015 година има рязко повишение на търсенето на отбранителна промишленост, която сега ще загуби пазарите си като следствие от фалита на една банка, предупреди Данев. Решението да се обявят за невалидни цесиите може да предизвика много сериозно сътресение в кредитополучателите на КТБ, каза той. “Ние сме “за” подобно решение, но след внимателна оценка за влиянието върху икономиката”, каза Данев и попита какво става с общините и другите държавни структури, които са взели цесии. БСК няма нито една стотинка в КТБ, категоричен бе още той.
Във връзка с позицията на БСК срещу връщането на 10% данък върху доходите от лихви по депозити Данев каза, че преди случая КТБ доходите от лихви годишно се движат в рамките на около 2,1 млрд. лева, а след случая с КТБ са около 1,7 млрд. лева. “Случаят КТБ доведе до оздравяване на желанията на предприятията да получат лесен доход чрез високите лихви. Това вразумяване на нацията доведе до намаление на лихвите почти във всички банки”, коментира той. Това означава, че при 10% годишно облагане приходите за бюджета са около 170 млн. лева, което според Данев означава, че приходната част на бюджета не е съществено подобрена от подобен приход. Основната част на приходната част на бюджета идва от ДДС, облагането на физически лица, акцизи и мита, добави той.
Според Божидар Данев спестовността на българските граждани е огромна добродетел и тя не трябва да се руинира с подобни решения, защото малко нации могат да се похвалят с подобна спестовност като българите. “Това е част от българската цивилизация – ние сме нация спестовник и това е голяма добродетел. Ние намаляваме разходите си за бъдеще, за образование на децата ни. Не виждаме подобен подход, който беше обещан – през 2017 данъкът върху лихвите да бъде сведен до 0%”, каза Божидар Данев.
Азбучната икономическа истина е, че когато няма приходи в бюджета, се намаляват разходи, докато ние увеличаваме разходите, въпреки че нямаме приходи, коментира Данев. Част от разходите са свързани с неясни обещания на политиците, добави той. “България е изправена пред отлагане на огромна икономическа, финансова и политическа придобивка – влизането в еврозоната. Ние влизаме в наказателна процедура с увеличаването на дефицита до 3,7%”, каза той.
По отношение на предложението на КНСБ за въвеждане на необлагаем минимум, 10% данък за хората с доходи до 3400 лева и 15% данък за хората с доходи над 3400 лева Данев коментира, че “от такива социално ориентирани икономически предложения може да се стигне до там, че синдикатите няма да имат работници, които да им участват в синдикатите”.
