Даниел Панов е роден през 1967 г. във Велико Търново. Завършил е Висшето военнообщовойсково училище “Васил Левски” (настоящ Национален военен университет) и Великотърновскияуниверситет “Св. св. Кирил и Методий”. От 2002 до 2011 г. е управител на общинската туристическаагенция “Царевград Търнов”. Кмет на Велико Търново от 2011 година. От февруари т.г. е председател на Управителния съвет на Сдружението на общините.
– Г-н Панов, от няколко месеца е в сила новият Закон за публичните финанси, който даде възможност на финансовия министър да контролира процеса на оздравяване на общини с финансови проблеми. След приемането му стана ясно, че 36 общини трябва да изготвят оздравителни планове и да ги представят за одобрение пред финансовото министерство. Докъде стигна работата по тях?
– Колегите работят по изготвянето на оздравителните планове. Част от тях са посочени като много добри, за друга част се искат корекции. Механизмът за оздравяване и процедурите не трябва да се приемат като заплаха, а като средство за решаване на проблеми. Националното сдружение на общините и финансовото министерство работят в синхрон и добър диалог и съм уверен, че ще се вземат най-правилните решения.
Работим и по реализация на концепцията за финансова децентрализация и за разширяване на собствената приходната база на общините. Сдружението изготвя промени в нормативни актове, продължаваме да настояваме част от данъка върху общия доход да остава в общините. Така общините ще имат повече собствени приходи, чрез които да реализират местните политики.
– Защо е толкова важно за общините да имат стабилни собствени приходоизточници?
– Собствените приходи на общините следва да имат първостепенна роля за финансовото им състояние и стабилност. Местните данъци и такси би трябвало да са основен източник на средства за общините, а всъщност към момента не е така – над 60 % от нашите бюджети се формират от държавни целеви субсидии. Субсидиите могат да се харчат само за това, за което ни ги е дала държавата – образование, здравеопазване, много малко за инвестиции в общинска инфраструктура. За всичко останало общината трябва да се грижи с местните си приходи, а те в момента се формират основно от данъка върху недвижимите имоти и върху превозните средства.
– Какво може да се направи в настоящата ситуация, така че да се повишат собствените приходи на общините?
– Акцентът трябва се постави не върху вдигането на ставките, а върху събираемостта. И по този въпрос вече работят редица колеги кметове. Така например в Нова Загора, Кюстендил, Пещера, Сливен отчитат по-високи приходи от местните данъци и такси. Като кмет на Велико Търново мога да дам пример и с нашата община – от години работим системно в тази насока. Ставките на данък сгради, данъка върху МПС и такса смет не са променяни от години, но за четири години имаме близо 5 милиона лева ръст от приходите. От малко над 13 милиона лева събрани средства в края на миналата година те бяха 17,5 милиона лева. Всичко това е съчетано и с оптимизиране на разходите. Строгата фискална политика позволи както на нас във Велико Търново, така и на други места в страната да се постигне състояние на финансова стабилност и устойчивост. Гражданите и бизнесът все по-ясно разбират, че отговорното отношение към данъчните задължения е в тяхна полза – плащаш си данъците, в общините се събират повече средства, които се реинвестират в инфраструктура, благоустройство, образование, здравеопазване.
– И все пак какво се случва с некоректните платци?
– Има си ясно разписани законови процедури. Първата стъпка е хората и фирмите да бъдат уведомени в какъв размер са неплатените им задължения. Следва покана за доброволно изпълнение. Ние сме наясно с финансовите затруднения, с които хората или предприемачите могат да се сблъскат. Затова се съставят схеми за разсрочено погасяване на неплатените задължения. Едва когато стигнем до хипотеза, в която няма никаква активност от страна на некоректните платци, тогава се стига до образуване на изпълнителни дела.
– Как оценявате работата между НСОРБ и изпълнителната власт?
– Работата протича добре, при нужния диалог. Положителните примери са налице и една от най-важните промени е, че в бъдеше всички законодателни изменения, касаещи работата на общините, ще стават след съгласуване с НСОРБ. Промените в Закона за културното наследство и създаването на регионални звена за паметниците на културата в шест общини също са предложени от Сдружението. Това също е положителна стъпка в процеса на децентрализация. Обсъдена бе нуждата от създаване на национална електронна система за регистрация в местата за настаняване. Чрез нея МВР, общините и други институции ще могат да получават информация в реално време за гостите в обектите, предоставящи хотелски услуги. Така ще се подобри контролът и сигурността, а и ще се повиши събираемостта на туристическия данък. Управителният съвет проведе срещи с кметове в 10 области.
– Като председател на Управителния съвет на НСОРБ предприехте първата по рода си обиколка на областите в страната. Какви са впечатленията Ви от срещите?
– С колегите от Управителния съвет се запознаваме на място с проблемите и работим по намирането на решения. До момента сме провели изнесени срещи в 10 области – Габрово, Ловеч, Перник, Кюстендил, Силистра, Русе, Сливен, Ямбол, Смолян и Пазарджик.
Новата методика, по която ще се начислява таксата за битови отпадъци, е въпрос, който винаги предизвика сериозни дебати. Най-важното е да бъде определен преходен период между 5 и 10 години при приемането на новия ред. Обсъждат се различни варианти как да бъде изчислявана таксата за битови отпадъци. Трябва да се подходи разумно и с предварително, т.нар. „пилотно” проиграване. Това може да се направи в рамките на една регионална система за управление на битовите отпадъци. Така ще бъдат обхванати и малките, и големите общини. Ще се види на място как работят различните механизми за изчисляване и къде общините ще се срещнат с проблеми. Хубаво е това проиграване да бъде в рамките на поне година.
Финансовите корекции по европейските проекти са друга от широко обсъжданите теми. Ако след внимателна преценка се установи, че бенефициентите нямат вина за налагането на корекциите, ще се търсят решения за ползването на държавна подкрепа. В тази връзка държа да отбележа, че в изтеклия програмен период местната власт се е справила много добре с усвоените средства. В общините са инвестирани около 5 милиарда лева при самоучастие по различните проекти между 5 и 15% от стойността им.
– Какво друго искат кметовете?
– Частично отпадане на мораториума за разпореждане с общински земеделски земи от т.нар. остатъчен поземлен фонд. И по този въпроси постигнахме консенсус с изпълнителната власт. Законът за собствеността и ползването на земеделски земи се очаква да бъде променен по искане на НСОРБ, като измененията предвиждат облекчаване на мораториума. Ако се гарантира сериозен инвестиционен интерес, който да доведе до насърчаване на местната икономика и разкриване на работни места, общинските съвети ще могат да разрешават реализацията на тези инвестиции в полза на общините. По същия начин работим и за по-лесна продажба на сгради държавна собственост, които не се ползват по предназначение и се числят към т.нар. неоперативни активи.
Много важна тема за цяла Северна България е доизграждането на автомагистрала „Хемус”. За щастие, строителството на аутобана наскоро бе потвърдено като стратегически инфраструктурен приоритет както за правителството, така и за Столична община, тъй като ще осигури бърза и удобна връзка с редица региони. Изграждането на магистралата Русе – Велико Търново – Габрово – Свиленград също е особена значимост. Тя на практика свързва Европа с Азия. Вече е готов идейният проект за частта от Русе до Велико Търново. Двете магистрали ще дадат силен икономически тласък на цяла Северна България
– Изгорелите Тютюневи складове в Пловдив отново поставиха акцент върху опазването на културно-историческото наследство. Какви са трудностите пред общините?
– Стотици са запуснатите частни сгради паметници на културата в общините и кметовете знаем колко трудно е да издирим и да комуникираме със собствениците им относно издадените предписания за укрепване. Затова създаваме регистри, които се актуализират постоянно. Тези данни са налични в общинските администрации и е нужно Националният институт за недвижимо културно наследство да ги обедини и систематизира. Т.е. да създаде работеща дигитална база с данни за всички паметници на културата. Дигитализацията на архивния фонд на НИНКН ще позволи всяка една сграда да е налична със своята история, данни за собствениците, исканите промени по архитектурата и устройството й в годините, както и строителните планове. Цялата синхронизирана информация ще улесни органите на реда да търсят отговорност от собственици на паметници на културата, които не полагат необходимите грижи за опазването им.
Отскоро в сила са новите промени в Закона за културното наследство, предвиждащи глоби от 3000 до 10 000 лева за физически лица, които не полагат нужните грижи за културните паметници, и до 30 000 лева за юридически лица. Настоявахме за създаване на регионални звена, които вече ще са факт в шест общини – София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново и Плевен. Новите структури ще помогнат за по-бързото и оперативно решаване на проблемите със старите къщи и за превенция върху културно-историческото наследство. Уверен съм, че местната власт разполага с необходимата експертиза да се справи.