
“Лятно-зимното” часово време трябва да бъде отменено. Това поискаха в писмо до президента Румен Радев жените от “Организацията на обединените българи” (ООБ). Копие бе изпратено и до премиера Огнян Герджиков, до Огнян Златев -ръководител на представителството на ЕК в България, Теодор Стойчев -ръководител на ЕБЕП в България, и Списание 8.
От една страна преместването на стрелките има икономическа изгода, която се равнява на 0,60 лв. на глава от населението. (сумата е от неизползването на изкуствено осветление 20,5 гигаватчаса годишно, или около 0,01 % от общата консумация на страната за 2005 г.) Но от друга страна смяната на времето въздейства изключително негативно върху здравето и поведението на хората вследствие нарушаването на биологичния им ритъм, обясняват от ООБ. Проблеми със съня и концентрацията, повишена раздразнителност и дори агресивност, склонност към самонараняване, изостряне на хронични заболявания (особено сърдечносъдови), а оттам – увеличен риск от катастрофи, трудови злополуки и самоубийства.
Жените от организацията се позовават на изследване на биолозите Тил Рьонеберг и Томас Кантерман от университета “Лудвиг Максимилиан” в Мюнхен. Според тях преминаването към лятното часово време обърква вътрешния часовник на хората и повишава риска от инфаркт. Друго проучването от Университета в Турку, Финландия показва увеличаване на риска и от исхемичен инсулт, съобщи spisanie8.bg
Данни на Американската кардиологична асоциация пък са показали, че исхемичните инсулти съставляват 87% от всички случаи на мозъчен удар и се увеличават с 8% в двата дни след преминаването към лятното часово време. Изследователи са установили, че за болните от рак и за хората над 65 години рискът от инсулт е съответно с 25% и 20% по-висок след преминаване към лятно часово време, отколкото през другото време.
В България потърсилите спешна кардиологична помощ в първия делничен ден след преминаването към лятното часово време са с 50-65% повече, наблюдава се и драстично влошаване на състоянието на хората с хронични заболявания, твърдят още от организацията. Тя обесняват, че смяната на часовото време пречи на естественото настройване на вътрешния часовник, тъй като производството и на мелатонин, и на кортизол в човешкия организъм е чувствително към наличието на дневна слънчева светлина, а последиците са сериозни.
Симптоматиката на десинхронозата е сходна със състоянието на хроничното недоспиване: гадене и чувство за тежест в стомаха; главоболие и замаяност; дезориентация в пространството; ирационално мислене; безсъние или патологична сънливост; депресивно настроение; изгубване на апетита; нарушена двигателна активност. И това са симптоми, които засягат всеки от нас в началото на първата седмица след смяната на времето.
В заключение ООБ обобщава, че прилагането на мярката е неоправдано особено на фона на пренебрежимо малкия енергиен ефект от нея. Това е причината 169 други държави да не „пипат“ времето. А десетки страни вече да са отменили това неправилно решение през годините, допълват дамите.
“За пръв път тази практика е въведена от германското правителство през 1916 г. по време на Първата световна война. Достатъчно дълъг период от време, за да се осъзнаем и да спрем връщането на часовника с един час напред или назад”, казват българските жени.
Отмяната на „лятно-зимното“ време може да стане лесно – с отмяна на Постановление 94 на Министерския съвет от 13.03.1997 г., според което стрелките се местят. В отговор на петиция 1477/2012 г. ЕК вече е обяснила, че „решението относно стандартното часово попада в сферата на компетентност на държавите членки, а не в тази на ЕС”, следователно е изцяло в ръцете на отделните държави.
“Умоляваме като майки, съпруги и дъщери на поколения българи: Направете българския народ по-щастлив и усмихнат, макар и на пръв поглед този жест на отмяна на „лятно-зимното” часово време да изглежда твърде малък на фона на останалите проблеми в държавата. Ефектът му обаче ще бъде голям и всички ние заедно ще го усетим много скоро и в името на България. Доверете се на женската интуиция, тя рядко подвежда”, призовават жените от организацията.








