
Романът „ Рай“ на Радослав Гизгинджиев взриви Хасково по време на конкурса за дебютанти „Южна пролет“. Авторът е е завършил Славянска филология филология във ВТУ и кинорежисура в класа на Дочо Боджаков.
Той е сценарист и режисьор на множество визуални проекти, сред които и филмирания разказ на Елин Пелин „Изпуснати думи“, чиято главна роля се изпълнява от Койна Русева(2011г.).
За дебютната му книга познавачите прогнозират, че ще стане бестселър. Радослав Гизгинджиев пък намери интересен начин да я представи на южната публика в рамките на културния форум. Той промотира романа чрез инсталация т различни нейни страници, подредени на открито.
Идеята за повествованието най-напред се заражда като киносценарий. По-късно обаче авторът решава, че иска да я доразработи в роман. Казва, че писането му било поривно и го сравнява като жажда за вода, но с обратен знак – да дадеш.
„ Тази книга искаше сама да мине през мен. Когато я приключих си отдъхнах искрено, че се отървах от персонажите, защото те много ме тормозеха. Искам да им дам любов на хората чрез книгата си и да им кажа, че и те са Любов и са Вселени. Искам и да припомня, че ние всъщност никога не знаем името на своето спасение и всеки един непознат е много близо до нашия живот, независимо дали той се намира на другия край на света”, сподели Радослав.
Неговото верую е вярата, че хората се връщат в животите си именно, за да преоткриват любовта и да разбират, че тя е единственото нетленно у тях.
В романа си той се опитва да събере парченцата от едно цяло, което нарича“болка“.“Осъзнаването на нашата свързаност -наричам Рай.”, добавя авторът.
Романът „Рай“ е с второ издание и се харчи и „като топъл хляб“. Огромната популярност на книгата си, авторът й отрежда на факта, че тя е много искрена.
„Хората имат нужда от истина, а не от имитирана искреност.” За избора си да представи романа чрез инсталация като окачи отделни и части от повествованието да висят на въжета на открито казва, че олицетворява самата му идея: Че ние сме разпилени парчета от един пъзел, който непрекъснато се пренарежда. И самите листи от инсталацията са точно като застинал пъзел, нареден на базата на случайността. Когато човек мине изречението само го открива.








