Азбучна истина е, че за част от народите и техните държави революцията обикновено започва отгоре. Децентрализацията към малките населени места в България се случва по същия начин – отгоре заради съпротивата на част от тези отдолу, които не я възприемат.
Новината, съобщена от премиера, че е възложил на финансовия министър да се срещне с кметовете на малки населени места и да обсъдят механизъм за финансиране на кметствата, дава известни надежди за овластяване на кметовете на кметства, тоест на тези, които решават всекидневните проблеми на хората.
Дали нещо реално ще се случи обаче? През 2015 г. при приемането на новата Стратегия за децентрализация за периода 2015 – 2025 г. правителството отчете, че нищо от мерките, насочени към кметствата не е изпълнено. Е, били поканени на няколко обучение и толкова. Не се случи и до днес отчисляването на част от приходите към общините.
Ето какви са негативните последствия от липсата на децентрализация към кметствата, според самото правителство и неговата стратегия:
-вземането на решения по редица управленски въпроси продължава да се извършва от власти, които не са достатъчно близко до гражданите, което противоречи на чл.4 от Европейската харта за местно самоуправление;
-административните услуги продължават да са отдалечени от потребителите на услуги, на които се налага да пътуват до общинския център за редица услуги. Към 31.12.2014 г. общините предоставят 169 административни услуги, от които само между 3 и 5 услуги, основно по гражданско състояние могат да се заявят в кметствата. За останалите услуги стотици хиляди потребители се налага да губят време и средства, за да ползват услугите, предоставяни от местните власти.
– участието на местната общност при формулиране на местни политики чрез използване на формите на пряка демокрация е на много ниско ниво.
В правителствената Стратегия за децентрализация за периода до 2025 г. отново е заложено прехвърляне на правомощия и функции към кметствата. Само че в програмата към стратегията за постигане на тази цел отново няма нищо – планира се проучване на чуждия опит за участие на кметовете на кметства при предоставяне на услуги и капацитет за управление на заведения за услуги. И двете е трябвало да се свършат през 2018 г., но още не са направени.
Новината, че малките населени места ще имат възможност да управляват финансов ресурс безспорно е положителна. Защо досега не се направи овластяване на кметовете на кметства? Колкото и да е куриозно на първо място противници на тази идея са част от кметовете на общини и общински съвети. Не са съгласни, защото малките населени места нямат административен ресурс да се справят със собствени бюджети. Страничен ефект от тази съпротива обаче бе, че така се изграждат модели на управление, при които за всичко някой трябва да им се помоли на тези над него. За този тип децентрализация липсваше и политическа воля на централно ниво, защото част от депутатите разчитат на централизацията в общините на изборите. Това недоверие към децентрализацията не пречеше през годините различни политици да твърдят, че като дойдат на власт ще работят в посока на повече финансова свобода за малките кметства, да печелят симпатии заради категоричността си, а после обещанията им да потъват в чекмеджето „неизпълнени“.
Фактите са, че малките населени места към момента са зависими изцяло от волята на общините. С малки изключения като в Троян, където кметските наместници са включени в комисиите за обществени поръчки, когато те касаят техните села.
Логично е да се предположи, че напрежението около тази финансова неяснота ще избие нанякъде, както се случи в Карлово и Калофер. Там кметовете години наред се карат кой „сви“ парите, отпуснати за ремонт на паметника на Христо Ботев и даже се съдят. Недоволството кой да управлява парите доведе до мълчалив протест на кметове на малки населени места в Калофер и до обещанието на Борисов, че исканията им да имат думата при разпределяне на финансите ще бъдат чути.
С положителен знак е и обещанието населените места със 100 души да могат да си избират кметове, а не да им назначават кметски наместници (някъде за по няколко часа). Подобно решение ще избави от неудобство политиците да отговорят на въпроси защо населени места с 350 души могат да избират кмет, а тези с по-малко – не могат. На опасенията, че това ще оскъпи изборния процес, може да се отговори с „демокрацията е скъпо удоволствие“ – цитат, който нашите политиците често повтарят. Да припомним как се променят условията за създаване на кметство през годините:
1995 г. – 100 души;
1999 г. – 500 души;
2003 г. – 250 души;
2007 г. – 150 души;
2011 г. – 350 души;
2014 г. – 100 души;
2016 г- – 350 души.
Дали нещо ще се случи ще видим. Да припомним, че през 2010 г. още в началото на първия си мандат, Борисов подкрепи идеята в Стратегията за децентрализация да залегне възможността за отчисляване на част от приходите от данък общ доход към общините, но срещна тиха съпротива. Минаха десет години и е може би е дошло времето на децентрализация в посока към малките. Ще видим.
