Дора Илиева Янкова е завършила Строителен техникум “Н. Й.Вапцаров” в Смолян, специалност “Строителство и архитектура”, учителски институт “Дичо Петров” в Смолян, специалност “История и география”. По-късно завършва УНСС. Има следдипломна квалификация по специалност “Финансово-счетоводна и правна дейност на фирмите” и “Публична администрация”. Завършва и Варненския технически университет, специалност “Право”. Учи и “География” в Софийски университет “Климент Охридски”. От 1991 г. до 1997 г. работи в кметство с. Момчиловци, община Смолян като кмет. От 1997 г. до 2001 г. участва в 38-то и 42-рото Народно събрание като народен представител. Председател на Асоциацията на родопските общини и член на Конгреса на местните и регионални власти в Европа От 2003 г. до 2011 г. е кмет на община Смолян. В момента Дора Янкова е депутат от 43-рото Народно събрание.
Г-жо Янкова, какво прави един кмет успешен?
Добрият кмет трябва да ръководи справедливо и по закон. Необходимо е да има усещането за социално-икономическото състояние на неговата община. Трябва да застава в центъра на дискусията за просперитета и развитието на държавата и да търси партньорство с бизнеса на местно ниво. Това в момента е тема на деня. Икономиката в общините и социалният статус са това, което трябва да вълнува кметовете. В засилващата се бедност хората все повече търсят подкрепа от този, за когото са дали гласа си.
Изключително важно е кметът да бъде много активен във втория програмен период. Усвояването на средства от Европейския съюз е шансът на градоначалниците да модернизират градовете си и да подобрят качеството на живот в тях. Умният, далновиден кмет се стреми да разпределя правилно финансите на общината и да ги инвестира в дългосрочни цели, а не да ги харчи ден за ден. За жалост, приходите от данъци и такси рядко са достатъчни, за да гарантират качествени публични услуги.
Много кметове за пореден път се оплакаха от лошо наследство.
Много ми се иска кметовете да не се оплакват от тежкото състояние, в което намират общината, но това се случва много рядко. Когато един човек се кандидатира за кмет той трябва да е наясно, че може да се наложи да поема общината с активите и негативите й.
Какво трябва да се промени в местното самоуправление?
След 2009 г., откакто дойде финансовата криза у нас, нямаме стабилност в публичните финанси, особено в общинските. Според мен е необходим коренно различен начин за финансиране на общините, като инициативата трябва да дойде от министър-председателя и Националното сдружение на общините. На местната власт й трябва въздух и публичните услуги да са достъпни. Гражданите трябва свободно да получават социални, здравни и образователни услуги. Най-сигурни са услугите в сферата на чистотата, защото такса „смет“ е целева. Да, тя ще бъде променена, но по всяка вероятност това ще се случи поетапно, както настояваха от НСОРБ.
Общините ще изпращат бюджетите си на Министерството на финансите и ще се прави публичен регистър, който ще се актуализира. В края на всяка година, когато приключат бюджетите и се приемат новите, гражданите ще имат възможността да се запознаят с финансовото състояние на общината.
Кога ще можем да говорим за реална финансова децентрализация?
Ако трябва да бъдем искрени, най-големият радетел за това част от подоходното и корпоративно облагане да отиват в бюджета на общините, бе Бойко Борисов, когато бе кмет на Столична община. Тогава тази идея му бе дадена от кмета на Щутгарт и той я представи на среща с НСОРБ. Впоследствие мерките за финансова децентрализация бяха предложени и на Сергей Станишев и Пламен Орешарски като премиери, но дотам. Все повече общините зависят от Републиканския бюджет, с много малки изключения. Така е и в Европа. Преди години председателят на Комитета на регионите ми каза, че три пъти е бил кмет и два пъти министър. Като кмет е настоявал за децентрализация, като министър-за централизация. Вярното решение е някъде по средата. Истината е, че в годините досега децентрализацията у нас е декоративна и не се дава никакъв въздух на общините. Хубаво е, че правителството отпусна средства за общините, които имат минерални извори, за да могат да ги развиват, но тази мярка е крайно недостатъчна.
Какъв съвет бихте дали на младите кметове?
Да бъдат лидери и водачи. Да бъдат смели и да се стремят да реализират това, което са обещали. Понякога в течение на работата кметът става администратор, от което страда креативността и потенциала му. Сегашното време е сложно и е трудно да се управлява. Нужно е да имаш добри мениджърски умения. И не на последно място младите кметове трябва да бъдат човечни и да не губят сетивността си към хората.
Какво мислите за конкурса „Кмет на годината“?
Хубаво е, че благодарение на „Кмет на годината“ се дава повече публичност на добрите практики. Смятам, че е необходимо да има съревнование между кметовете. Най-важното е да се отличат лидерите, като успехите им бъдат посочени. За всеки кмет е приятно да бъдат оценени усилията му и да станат достояние на цяла България.
Гласувайте в конкурса “Кмет на годината” ТУК.
