Приключиха археологическите разкопки на западната крепостна стена на замъка край с. Русокастро, община Камено.
Напълно са проучени още 48 м от фортификационно съоръжение, което е най-мащабното от разкритата досега укрепителна система на средновековния град. Така общата дължина на проучената част достига 68 м.
Ширината на стената варира от 2.80 м при входа на крепостта и достога до 4.2 м в най-северен край, където опира в естествен скален връх. Подобна ширина на средновековна крепостна стена е известна само от царските цитадели Царевец и Трапезица в средновековната българска столица Търново.
Крепостната стена е трасирана по скалния венец на вулканичния хълм, като в някои случаи скалните процепи са запълнени с камъни, хоросан и пръст. Именно по тази подложка в най-стръмните участъци е стъпвала основата на укрепителното съоръжение. Оттук е преминавала и ранновизантийската крепостна стена от VI в.
От разкопките става ясно, че през първата половина на XIII в., при управлението на цар Иван Асен II, тази ранна стена е демонтирана почти до основа, отвътре е добавено уширение с дебелина до 2.5 м, след което съоръжението е издигнато във височина. Археолозите предполагат, че тя се е извисявала най-малко 12 м при тази ширина на основата.
При външното лице на крепостната стена е открита и неизвестна до този момент бойна плътна кула с правоъгълен план, която е с широчина 4.8 м и дължина 5.4 м.
По време на проучването на крепостната стена е открита и златна монета на император Андроник III Палеолог.
Проучванията на крепостта Русокастро се ръководят от Регионален исторически музей-Бургас и са финансирани от Община Камено и Министерството на културата.
