На 13 юни 1878 година – започва Берлинският конгрес, чиято задача е ревизия на решенията на Санстефанския мирен договор от 3 март същата година.
Берлинският конгрес е проведен в министерската сграда Радзвил в Берлин от 13 юни до 13 юли 1878 г. Разглежда намаляването на влиянието на Русия върху Балканите, в резултат от спечелената от нея Руско-турската война (1877-1878). Това означава подялбатата на България и нейното разпокъсване.
Други разглеждани въпроси са статута на Цариград,проливите Босфор и Дарданели,Румъния,Сърбия, Черна гора; териториална подялба на османски владения и др.
В заключение се подписва Берлинския договор.
Идеята за свикване на Берлинския конгрес се заражда в хода на Руско-турската война (1877-1878). Първоначалното виждане е за международна конференция, в която да участват шестте Велики сили. Точки на тяхното обсъждане са били резултатите от Руско-турската война (1877-1878); създаване на Българска държава; статута на Цариград, Босфора, Дарданелите, Румъния, Сърбия, Черна гора; териториална подялба на османски владения и др.
След сключването на Одринското примирие и Санстефанския мирен договор мeжду Русия и Османската империя, свикването му е превърнато от правителствата на Великобритания и Австро-Унгария в условие за запазване на мира с Русия. Изисква се ревизиране на Санстефанския договор. Главен проблем е разкъсване единството на българския народ в неговите етнически граници, олицетворявани от Българската държава предвидена със Санстефанския договор. Позицията на руското правителство на конгреса е предопределена от предварително даденото съгласие за неговото свикване и компетентност. Както и от изчерпаните в хода на войната възможности за противопоставяне на евентуален въоръжен натиск.
